Рецензия

От доста време ме тревожи една мисъл.. Дали, за да си успешен артист, трябва да си луд? Артист, творящ нещо оригинално, различно, гениално.. Ако не си луд, трябва ли да вземаш наркотици? Има ли нормални хора в шоубизнеса изобщо?

Мисля, че отговорът на моите въпроси е един – да си нормален е субективно понятие.

“All That Jazz” е псевдобиографичен филм на хореографа и режисьор Боб Фоси, показващ живота и процеса му на работа.

Филмът определено е труден за гледане, имайки предвид множеството повторения, цинизма и откачеността на някои сцени. Не мисля, че идеята е била да бъде разбран от масовата аудитория, макар че е номиниран за Оскар и дори печели в няколко категории (арт-режисура, костюми, звук и монтаж). “All That Jazz” действа объркващо на зрителя, защото очевидно показва един отрязък от живота на един объркан човек. Може би филмът е опит за самоанализ на Фоси. Със сигурност повдига въпроса – трябва ли един творец да се саморазрушава – морално и физически?

Протагонистът е толкова циничен и силно изразен егоист, че зрителят изпитва облекчение от края на филма.

Сцените, които ме впечатлиха най-силно, бяха трите отделни мотива (танца) на жените в живота на главния герой – бившата му съпруга, дъщеричката и настоящата му приятелка. Сюжетната линия на жените е единствения полъх на надежда. Онзи светъл лъч, че любов съществува, макар и несподелена.

“All That Jazz” е нестандартен мюзикъл. От тази гледна точка филмът ми хареса, защото не прекалява с песните и танците, а в същото време няколкото сцени, където има мюзикъл, са с уникална хореография.

Ако приемем “All That Jazz” като метафора на шоубизнеса в края на 70-те години, та чак до днес, бих се съгласила, че хиперболата във филма цели да предупреди хората до къде може да се стигне когато човек се самозабрави. Виж трейлъра на филма ТУК.

⇒ Ако този текст ти е допаднал, можеш да харесаш официалната ни страница и във Facebook: Melange и да следиш за още актуални рецензии.