SWW е списание, основано от тийнейджъри за тийнейджъри. Като младежка медия темите са много разнообразни: от статии, свързани с образованието, през интервюта с интересни техни връстници и ревюта на събития, до материали за поп културата и музиката. Основната тема на последния им брой беше „Седмото изкуство“, а пък на всяко девето число на уебсайта им sww-online.com излиза техният месечен плейлист, в който всеки от тях анонимно предлага и описва едно парче, което слуша напоследък. Освен това, те подкрепят изкуството и творците сред тях с рубриката „АртЕке“. Редовно организират изложби и конкурси на територията на Първа немска гимназия, откъдето тръгва списанието, и чрез тях, а и с всяка следваща статия, те се стремят да направият ежедневието на читателите по-цветно и интересно. Призовават за в бъдеще повече млади хора да се присъединят към екипа им и да им помогнат в осъществяването на тази цел. По този повод, ви споделяме една тяхна статия „Ами авторите?“, надяваме се да ви хареса! 🙂
Екранизирането на романи със сигурност не е лека задача. Някои филмови адаптации се радват на голяма публичност, печалба и положителни оценки, други нямат този успех. Критиците, наред със зрителите изразяват свободно мнения и правят важни забележки. Възниква друг съществен въпрос обаче: Какво мислят самите писатели за филмите, създадени по творбите им?
В процеса на екранизиране проблеми и спорове могат да възникнат за всичко: от актьорския състав до това кои моменти от сюжетното развитие трябва да се съкратят или да се изменят, като тук, разбира се, трябва да се внимава основните идеи и образи в книгата да се запазят. Честите дилеми са трябва ли например друг човек, различен от писателя, да състави сценария, за да предложи обективен поглед; трябва ли авторът да се отдръпне, докато творческият процес, съпътстващ режисурата и самата игра, трае? Или „ако ще си част от това, трябва да си изцяло вътре“ (Стивън Кинг)?
Въпросите са много, а примерите още повече: списъкът по-долу представя различни филми с интересни оценки именно от авторите на книгите, по които са адаптирани.
1. „Полет над кукувиче гнездо“
По романа на: Кен Киси
Режисьор: Милош Форман
Авторът на романа, превърнал се в класика, не остава очарован от филма и отрича до края на живота си изобщо да го е гледал. Освен че вместо Джийн Хекман, който Киси предпочитал за образа на Ранди Макмърфи, ролята получава Джак Никълсън, авторът е разстроен от факта, че историята не се представя от гледната точка на Вожда Бромдън, който в книгата е разказвачът. И все пак филмът се радва на голям успех и печели множество награди.
2. „Закуска в „Тифани“
По романа на: Труман Капоти
Режисьор: Блейк Едуардс
Този пример е изненадващ, особено след като Одри Хепбърн в ролята на Холи Голайтли се превръща в истинска икона – кралица на красотата с цигаре в ръка и с шапка с голяма периферия вместо корона. Е, Труман Капоти, който иначе е добър приятел с актрисата, не смята, че тя е най-добра за ролята. Неговият първи избор всъщност е не кой да е, а Мерилин Монро. По негови думи Мерилин носела в себе си нещо от образа на Холи, което Одри не притежавала. Въпреки това успехът на филма и чарът на Холи, такава каквато Одри ни я представя, няма как да бъдат отречени!
3. „Уили Уонка и шоколадовата фабрика“
По романа на: Роалд Дал, „Чарли и шоколадовата фабрика“
Режисьор: Мел Стюарт
За много филмът е скъпа частица от детството. За Роалд Дал обаче до голяма степен е разочарование. Една от причините, същата като при по-горните примери, е, че писателят не открива своя Уили Уонка в лицето на Джийн Уайлдър (и все пак актьорът е обичан и помнен от поколения). Авторът освен това не е доволен от факта, че филмът се съсредоточава повече върху собственика на фабриката и по-малко върху Чарли. Дал не одобрява дори и музиката, включена във филма. Затова и не е особено учудващо, че следващата книга „Чарли и Големият стъклен асансьор“ не стига до големия екран.
4. „Сиянието“
По романа на: Стивън Кинг
Режисьор: Стенли Кубрик
Класика в жанра, но дали филмът отговаря на очакванията на Кинг? Отговорът е „не“, защото не се обръща достатъчно внимание на свръхестествения елемент, което сякаш променя целия замисъл на творбата и образът на Джак Торънс бива изменен. Кинг не отрича, че филмът е красив и като цяло се възхищава на работата на Стенли Кубрик, но заключителните думи на автора са, че адаптацията на Сиянието е „като голям, красив кадилак без двигател отвътре“.
5. „Форест Гъмп“
По романа на: Уинстън Грум
Режисьор: Робърт Земекис
„Никога не разрешавайте на някого да направи филм по историята на живота ви“. С тези думи започва романът „Гъмп и компания“, продължение на култовия „Форест Гъмп“, чиято филмова адаптация не се харесва на автора Уинстън Грум. Някои от моментите биват съдържателно променени, други чисто и просто премахнати – често срещан и трудно разрешим проблем при екранизирането на романи като цяло. Това, което обаче истински възмущава Грум е, че не получава заслуженото признание от създателите на филма и бива финансово ощетен (обяснението на продуцентите: договорът му, отделно от авторските права, е за 3% от печалбите, които според тях са минимални).
6. „Мъглата“
По разказа на: Стивън Кинг
Режисьор: Франк Дарабонт
При създаването на тази адаптация, може би учудващо, Стивън Кинг посреща промените, които сценарият налага, с отворени обятия. Става дума за новия разтърсващ и шокиращ финал, пренаписан от Дарабонт. Думите на самия Кинг не биха могли да са по-показателни за гениалността на идеята: „Щях да го напиша сам, ако просто бях се сетил“.
7. „Да убиеш присмехулник“
По романа на: Харпър Ли
Режисьор: Робърт Мълиган
Книгата се превръща в класика, а филмът също не остава по-назад по успех. „Мога само да кажа, че съм щастлива авторка. Превърнаха книгата ми в красив и трогателен филм. Много съм горда и благодарна.“ Думите са именно на Харпър Ли, която остава истински възхитена от работата на сценариста Хортън Фут: „Ако целостта на една филмова адаптация се измерва със степента, до която намерението на писателя е запазено, то сценарият на Фут трябва да бъде изучаван като класика“. Освен това писателката заформя приятелство с актьора Грегъри Пек, приел ролята на Атикус Финч, което продължава дълги години.
8. „Изкуплението Шоушенк“
По разказа на: Стивън Кинг
Режисьор: Франк Дарабонт
Поредният (но последният за тази статия) пример за филмова адаптация по разказ на Краля на ужасите и то отново от Франк Дарабонт, като тази екранизация е сред най-любимите на Кинг. Тук също има промени – главната е, че отново около героите липсва свръхестественият елемент. В очите на автора, а и на публиката, обаче филмът е класика и писателят истински се възхищава на работата на режисьора.
9. „Боен клуб“
По романа на: Чък Паланюк
Режисьор: Дейвид Финчър
Може би не знаехте, но филмът, в който актьори като Брад Пит, Едуард Нортън и Хелена Бонам Картър успешно се превъплъщават в интересни и сложни образи, следващи интригуващото сюжетно развитие, е адаптиран по книга. Според критици и зрители филмът усъвършенства историята – отдава се по-голяма важност на любовната история в книгата и финалът бива променен, срещу което Паланюк не се възпротивява. Напротив, след като вижда работата на Финчър, той признава: „Бях донякъде засрамен от книгата, защото филмът беше ускорил и направил много по-ефектен сюжета и беше направил връзки, които аз никога не се бях сетил да направя.“
10. „Кръстникът“
По романа на: Марио Пузо
Режисьор: Франсис Форд Копола
Шедьовърът на Копола е невероятен заради всичко от начина на заснемане до подбора на актьорите – Ал Пачино, Робърт де Ниро и разбира се, Марлон Брандо, както и много други, приели образа на интересни персонажи, които завинаги ще останат в историята на киното. Колкото до Пузо, той участва в съставянето на сценария, което вероятно допринася много за увлекателното представяне на историята. Писателят обаче е своят най-голям критик: „Иска ми се да бях написал [книгата]по-добре. Писах под възможностите си.“ И наистина, филмът надминава по успех бестселъра, но работата на Пузо и самата му идея за великите Корлеоне няма как да не бъде призната.
Изводът? Факторите и мненията са много. Гледната точка на автора е една от най-съществените за оценката на филма. Заключението на Стивън Кинг е, че „книгата заслужава добро отношение“ и няма как да сме по-съгласни. А самият автор заслужава признание и уважение от нас, зрителите.
Автор: Лилия Якимовa
Последвайте SWW във Facebook и Instagram!
