След дългогодишен застой в развитието на българското анимационно кино на екран се появи пълнометражния анимационен филм „Българ“ на младия режисьор Неделчо Богданов. Първият е „Планетата на съкровищата“ от 1982г. на режисьора Румен Петков. А две години по-късно – през 1984г. е представен филмът на Доньо Донев – „Нарекохме ги Монтеки и Капулети“. Не може да не се вземе под внимание фактът, че анимацията на Богданов е финансирана изцяло с негови средства, като изтегля заем, за да успее да доведе докрай „Българ – филмът“.
Героите са участници и в поредицата от 12-минутни серии на „Българ“, която излиза още през 2010 година в два сезона. Сериалът се разпространява изцяло в интернет пространството и поради засиления зрителски интерес събира хиляди почитатели, както и фенове на фейсбук страницата си. Режисьорът Неделчо Богданов е от Несебър, което насочва и към града, в който ще се развива действието в сериала и филма. Всеки от прецизно подбраните и изобразени герои е автентичен и оригинален с визията и поведението си. Аудиторията на „Българ“ е не само от деца и юноши, а и от зрели хора. Основният похват, който младият аниматор използва е сатирата, подходяща за осмиване на героите превъплъщавайки се в персонажи от филма „Хобит – Пущинакът на Смог“.
Разказаните истории са свързани с приключенията на „гюрчетата“, чието значение самият автор обяснява в десетки интервюта. Сама по себе си тази дума на пръв поглед не означава нищо, но не и за този, който ѝ е придал значение, а именно – смешно човече, което пробужда смях. „Българ – филмът“ съдържа множество пародийни елементи и предизвиква в голяма степен неподправен смях, на фона на не по-малко сполучливи песни и музика на Апостол Найденов. Замисълът на песента „Велика България“ и вероятно неслучайно подбраните хип-хоп изпълнители Спенс и Wosh MC придават завършен вид на сатиричните моменти.
Идва ред да се обърне по-обстойно внимание на всеки от участниците в сериала, които присъстват и във филма. Разказва се за един добронамерен, но леко глуповат и наивен човек на име Българ. Съдейки по външния му вид, първосигнално би могъл да бъде оприличен на Бай Ганьо, но с облеклото по-скоро се подсказва неговата националност, без да са вложени характерните особености на прототипа. Героят Аспарух далеч не остава сам в приключенията си със своя брат близнак Въльо, придружени от Пешо Слепеца, Унуфри, Супер Спиро, Миша, Баба Кукуруз и, разбира се, на последно място стриптизьорката Бети, която единствена успява да се измъкне от сценаристите злодеи. Без ключов женски образ като нейния, около който се върти сюжетът, би било скучновато и не толкова хумористично. Трудно е да се определи само един главен герой в сериала и филма, защото всеки от тях има своето основополагащо значение за общото внушение. Силно впечатление правят и наименованията на баровете – „Палавата стрида“, имението „Хорървил“, както и табелите – „ГледЪм на чорап“, „Ша копайм кат‘ гламави“, „Копай и не мъркай“, които саркастично насочват към основния замисъл на автора, режисьор, сценарист и аниматор Неделчо Богданов. Изменените по оригинален начин наименования на известни български предавания и шоу-продукции – „Боза от любов“, „Шоуто на Билко“ осмиват съвременната ни действителност.
Неоспорим факт е, че филмите (в случая и „Българ“), в които се засягат въпроси от ежедневието и заобикалящия ни свят, със забавни битови истории, будят значителен зрителски интерес и спечелват категорично своята публика. Нормално е да се осмива, онова, което ни заобикаля и най-много ни вълнува. Източният диалект на героите е напълно автентичен за мястото, на което се развива действието, както и тяхната непринуденост. Движението на устните, което отговаря на говора, е детайл, не толкова лесно постижим и в малко български продукции се обръща внимание на т. нар. „липсинг“.
Сериалът неведнъж е оприличаван на чуждестранни анимационни заглавия – „Семейсто Симпсън“, „Саут парк“ и „Фемили гай“, но в действителност в идеен план съществено се различават. Наглед децата биха го разтълкували просто като филм предназачен за тях, но в действителност смисълът, който е заложен в него, е по-дълбок с копаенето на злато от добрите заложници. Стремежът към лесни пари показва пороците на днешното общество и мързела във висока степен у гражданите. Сценаристите, които са показани като най-големите злодеи и врагове на героите, всъщност ни карат да си дадем сметка за самите нас и да се вгледаме в себе си, защото не друг, а всеки сам трябва да напише сценария на своя живот и да го следва по пътя към успеха.