На 25 март 2016г. се състоя дългоочакваната премиера на Батман срещу Супермен. Warner Bros. дава началото на нова комикс инвазия в киното, което опитва да се конкурира с Marvel Studios. Според печалбите, супергеройският филм е повече от успешен, след дебютната си седмица, печелейки до момента малко под 540 милиона долара, но за критиката тези печалби не са критерии.
Още с появата си, филмът се превърна в едно от най-дискутираните заглавия от критиците, за което не пестят думите си. „Неразвита история и твърде много ненужни сюжетни герои и линии“, са само част от репликите, изречени срещу филма и въпреки успеха му в бокс офиса, успяха да натъжат Бен Афлек в интервю.
Когато гледам трилогията за „Черният рицар“, за пореден път се убеждавам колко добър е Кристофър Нолан в това което прави, даже може би прекалено добър. Той успя до такава степен да вдигне летвата в комиксовия жанр, че едва ли някой би могъл да я достигне. „Батман срещу Супермен“ дори не може да се доближи до тези филми, не само заради повече от нелепия конфликт между двамата супергерои, но и заради целия разводнен сюжет на филма. Когато видиш заглавието, очакваш то да е съсредоточено само върху проблема между двамата, вместо това обаче виждаме проблемите на хората със Супермен, проблемът на Батман със Супермен, проблемът на Лекс Лутър със Супермен и конфликтът на Супермен със самия него. Някъде бегло се забелязва и проблемът на Супермен с Батман, в известна степен встрани от всичко. Откъм актьорска игра, можем да кажаем, че Бен Афлек влиза добре в ролята на Батман, макар и малко по-мрачен от предишния. Хенри Кавил е средно добър актьор, сякаш нещо му липсва да направи Супермен, проблем откроен и в „Човек от стомана“. Мускулите му не могат да премахнат безизразността, с която играе най-разпознаваемия герой на DC.
Интересен остава въпросът как двамата супергерои разбират един за друг. Не мисля, че един разговор между Кларк Кент и Брус Уейн на изискано събитие би бил достатъчен да разкрие тайните им самоличности. В края на филма виждаме едно нескопосано разрешаване на така или иначе неясния конфликт между двамата. Оказва се, че те не са се били изяснили и мама Марта е в беда, заради което Супермен трябва да убие Батман. Звучи неправдоподобно, нали? В края също видяхме и бъдещото сформиране на „Лигата на справедливостта“ по необясними причини. Обяснявам си всички тези действия, с това, че Дейвид Гойър и режисьора Зак Снайдър са искали да скалъпят цялата вселена на DC в тези близо 3 часа, така че да бъде отприщена в бъдещите филми на DC. Въпреки опита си, някак си логиката и рационалността тотално липсват.
В крайна сметка всички тези думи не повлияват на феновете, защото филмът печели фенове, и то значително. Още по време на дебюта си той възвърна половината от инвестираните средства в него, макар рейтингът му да е 29 от 100 в сайта „Rottentomatoes.com”. Може би ефектите или интересът, че най после този сблъсък е реалност, кара хората да купуват билети за него, защото със сигурност причината не би могла да е сюжетът му. Малкото положителни неща, заради които си заслужава да се види филмът, са издържаната мрачна вселена, характерна за комиксите на DC, впечатляващите визуални ефекти и музиката на Ханс Цимер и Junkie XL. За съжаление, тези компоненти не са достатъчни, за да компенсират недостатъчно задълбочения сюжет и героите, които не се развиват в хода на действие.
И все пак първият комиксов сблъсък е вече факт и противопоставя, не само двама супергерои, но и два типа публика, които го гледат и оценяват – критика и фенове. В очакване сме на другия голям сблъсък – “Капитан Америка: Гражданска война“, макар очакванията към него да не са толкова големи, се надяваме поне този конфликт да се получи и да бъде наистина такъв, а не просто едно повърхностно неразбирателство между двама супергерои.