Рецензия

С наближаването на новия филм на Кристофър Нолан „Дюнкeрк“, реших да се впусна в най-любимата ми поредица за всички времена, а именно тази за „Черният рицaр“.  Лично моето мнение е, че тя заслужава да остане в историята като най-дефинитивната за това какво могат да представляват комиксовите филми. Едновременно с това в тях може да има символизъм и реалзиъм, което от своя страна означава, че комиксите не са само за деца. Ще започнем с началото на този епос – „Батман в началото“.

Преди героят на Батман да попадне в ръцете на Кристофър Нолан, той е смазан в тези на Джоел Шумахер с „Батман и Робин“. Последният филм за супергероя е толкова далеч от изградения от Тим Бъртън свят, че студиото се отказва от повече ленти за човека-прилеп. Но за Нолан се открива нова страница в историята за един от най-обичаните супергерои на всички времена, започваща с „Батман в началото.“

Сюжетът разказва историята на Брус Уейн след смъртта на родителите му и разпадащият се около него живот. Той е на ръба на самоубийството и е воден от желанието си за мъст към убиеца на родителите му. След внезапното му изчезване, започва обучение при древна група бойци, които ще са основен двигател за превръщането му в „Героят, от който Готъм се нуждае.“

„Батман в началото“ е стойностен комиксов филм. Брус Уейн не е герой със суперсили, а е обикновен човек, изгубил своя път, търсейки смисъла в живота си. Това го прави много по близък до нас – зрителите, но същевременно различен от това, което сме виждали в този тип ленти. Последвалото му обучение в „Лигата на сенките“ показва по какъв начин превъзмогва този етап от живота си и как започва да използва желанието за отмъщение и страховете си за по висши цели. Това е и другият аспект използван по брилянтен начин от Нолан – темата за страха, представена ни като една от основните мотивации Батман да съществува. Той ни показва слабост в един иначе неуязвим супергерой, който преди е бил пример за безстрашност. Философските му виждания за страха на Брус Уейн към прилепите са разгърнати по интересен начин с думите на главния герой:

„Прилепите ме плашеха, време е и враговете ми да споделят този страх.“

Ако направим съпоставка с последвалите герои на Марвел, като Тони Старк, Тор или дори Капитан Америка, никъде не можем да открием подобна особеност. Те нямат тази вътрешна борба, която да ги мотивира и напътства да бъдат супергерои. Техните конфликти са далеч от това, което виждаме в „Батман в началото“ и са някак безлични за нас като зрители, интересуващи се от този образи.

Режисурата на Кристофър Нолан е изключителна в този филм. С умели темпове, той разкрива този герой и ни показва една друга страна в създаването на този тип ленти. Сценарият няма нужда от допълнителен коментар, идеята за символизма, страха и нуждата на хората да имат закрилник, е разгърната точно както трябва, като освен в диалога, ние виждаме това и в действията на главния герой. Музиката, композирана от Ханс Цимер е на място и с нужните тонове в отделните сцени, а актьорската игра е на много високо ниво. Крисчън Бейл е истинският Батман от многото актьори изиграли този образ. Майкъл Кейн, Килиън Мърфи и Кейти Холмс също допринасят за това филмът да изглежда толкова майсторски направен.

Всички други думи биха били излишни за „Батман в началото“, защото отваря вратата за всички останали комиксови филми. Единственото, което бих казал като недостатък е финалът, защото не носи нужната епичност, за която лентата се бори, но въпреки това аз вярвам, че ако бяха опитали по различен завършек, би се загубила идеята на филма. Личният ми съвет е да гледате „Батман в началото“, дори и да не сте фен на комиксите, защото той е много далече от този поставен му етикет.

Виж трейлъра на филма тук.

⇒ Ако този текст ти е допаднал, можеш да харесаш официалната ни страница и във Facebook: Melange и да следиш за още актуални рецензии.