В България е трудно човек да се издържа от своето хоби, особено ако то е киното. Решихме да ви запознаем с Данаил Найденов, който е щастлив с това, с което се занимава, защото всичко онова, което е успял да постигне е с много постоянство, търпение, търсене и добро отношение. Освен в киното, е влюбен още в семейството си, в готвенето, в бърбъна и пуретите. Обича „Кръстникът“ и смята, че без него киното щеше да бъде недоносче.
Няма как да не те попитаме кога и как се влюби в киното?
Нямам реален спомен кога съм започнал да гледам филми. У нас винаги е имало видеоплеър и постоянно се купуваха касети или се взимаха под наем. Впоследствие започнах да ходя и много често на кино, като имам реални спомени за първото си посещение в салон на пълнометражен филм. С майка ми гледахме „Анаконда“ с Дженифър Лопес, Джон Войт и Айс Кюб, а преди това ни водеха от училище на някакви безумни, безумни анимации.
Разбрахме, че си голям фен на „Междузвездни войни“, но искаме да разберем имаш ли фаворити от независимото кино?
Какво означава „независимо“ кино? Терминът е толкова размазан, че почти няма независими артисти. Винаги има зависимост, било то собственик на фестивал, от цената на DCP драйвовете, от настроението на актьорите, от качествения сценарий и пр. Независими са фен филмите, но там не можем да говорим за истинско кино, а по-скоро за любителско такова.
Американско или европейско кино?
Ще излъжа, ако избера европейското. Аз съм от онези хора, които някои имбецили биха определили като „соросоиди“ – влюбен съм в Америка и в американското. Разбира се, гледам и доста европейско кино, но мислите ми винаги са оттатък Атлантика. Наскоро обаче си припомних „Rust And Bone“ и за пореден път останах като гръмнат от удоволствие.
С пуканки или без?
Нямам нищо против пуканките в залата. Все още си спомням едно много старо интервю на Стивън Спилбърг, което беше публикувано в зората на сп. „Екран“. Той споделяше, че любимото му занимание е да отиде в събота вечер на кино с кутия пуканки в ръка. Прекалено голяма проява на снобизъм е мрънкането, че пуканките пречат. Пречи по-скоро говоренето в салона, шумното сърбане на напитка от дъното на чашата и постоянните коментари за това или онова от случващото се на екрана. Пуканките пък свършват веднага след трейлърите, така че да, нека има кутия пуканки в ръка, но ако може с по-малко сол.
В едно интервю казваш, че българското кино стои на дъното на посредствеността. Какво според теб би могло да се промени, за да изплува?
Трябва да се променят методите на преподаване на местата, където се изучава актьорско майсторство. Актьорите ни са театрали и се справят чудесно на сцена. Това обаче не означава, че стават за пред камера. Нали се сещате за онези майтапи, в които известен български актьор предлага ролята на дърво в „Game Of Thrones“ на друг известен български актьор? Това е проблемът – дървени сценарии, дървени диалози, смешни жестикулирания. Не може да играеш деветдесетарски мафиот и да говориш на книжовен български език! Това е безумно! Единствената ми надежда е, че има потенциал за развитие, но дали някой ще се усети да използва този потенциал…
В този ред на мисли, имаш ли любим български филм?
Нямам, макар че понякога гледам с интерес някой епизод на „Столичани в повече“, защото в този сериал се показва всичко онова, което българинът не трябва да бъде. Трябва повече хора да си вадят поука от показаното в сериала. Спомням си също, че като ученик се насилих да изгледам седемте епизода на „Дунав мост“ и смея да твърдя, че за нашите стандарти е напълно възможно да приемем сериала за сравнително добър.
Кой филм НЕ би препоръчал на киноманите?
Много интересен въпрос. Смятам, че за всеки филм има зрители, но никога не бих казал на киноманите да се потапят особено дълбоко в повечето филми на Дейвид Ейър и М. Найт Шиямалан, независимо от добрите им попадения преди години. Добре де, „End Of Watch“ и „Split“ са супер, но потресаващо дъно като „After Earth“ или пък „Suicide Squad“ отдавна не беше изкопавано.
Доволен ли си от Оскарите тази година? Кой беше твоят фаворит за най-добър филм, главна женска и мъжка роля?
По принцип не съм доволен изобщо от изминалата филмова година. Толкова много разочарования и скучни моменти не бях имал от много, много отдавна. Надълго и нашироко анализирам проблема в един от епизодите на нашия подкаст, в който трябваше да подберем топ 10 на филмите за 2017 г. и вярвайте ми – това беше изключително трудно. Разбира се, филми като „Get Out“ заслужено получиха тонове номинации и награди, а и все пак искрено стисках палци за този филм да грабне и най-почетната статуетка. Моралното му послание, плюс перфектния сценарий и прекрасната актьорска игра направиха от „Get Out“ филм, който ще бъде запомнен с добро от поколенията и най-вече от онези зрители, които не страдат от расистки предразсъдъци и имат добър вкус за кино. Още повече, че по този филм се изля (и продължава) да се лее омраза от хора, които иначе претендират да бъдат лидери на мнения. За България е ясно – тук расизмът винаги е бил жив и не се учудвам, че продължава да вирее в XXI век. Това обаче допълнително подчертава, че „Get Out“ е шедьовър.
За Гари Олдман и Франсис Макдорманд няма какво да кажа – заслужени награди, макар че не съм от онези, които припадат по „Три билборда извън града“ на Макдона. Макдорманд изигра отново себе си, но този път го направи запомнящо се.
Ако ти предложат участие в холивудски филм, каква би била твоята роля – актьор, режисьор, сценарист или оператор?
Аз ще съм онзи, който отговаря за casting couch-a и ще имам закачен портрет на Харви Уайнстийн над най-големия диван.
Разкажи ни малко повече за проекта Popcorn Movies BG. Разбрахме, че набираш и стажанти, с които да споделяте любовта си към киното.
Popcorn Movies BG стартира като един най-обикновен блог, който впоследствие премина в пълнокръвен сайт. Най-голямата ми радост е, че вече имаме и видео подкаст с един от малцината, на които имам доверие (Монти, без сълзи, брат!). Вече нямам толкова свободно време, за да обръщам подобаващо внимание на сайта, но все пак гледам да съм актуален. Направих множество партньорства с разпространители, издателства, фестивали и медии. Отворих много врати, за които смятах, че нямам ключ. Стажантите пък сами дойдоха, като дори ме търсиха студенти от ФЖМК и мога да кажа, че се справиха чудесно. Обмислям през лятото да пусна официална стажантска програма за всички онези, които искат да се усъвършенстват и да се докоснат до света на киното.
