Вероятно ви се случва – ако не често, то понякога – да разсъждавате върху въпроса къде е краят на света, съществува ли в действителност, или присъства единствено в ума ни, като неразгадема енигма? Столетия наред редица учени правят изследвания и проучвания по темата, но се стига до различни хипотези и догадки. До голяма степен модерното общество днес е по-заинтригувано от филми за космоса или в търсене на извънземни, отколкото от понятието „край на света“, ако може да се нарече така и съществува ли, или е само идея, заложена в главите ни?
За миг всеки от нас би могъл да си представи хипотетично как би изглеждал един подобен край. Човекът, който за разлика от животните притежава съзнание, с помощта на своето въображение би могъл да си визуализира несъществуващо битие.
Документалният филм „Експедиция до края на света“ на режисьора Даниел Денсик показва пътуването на група изследователи, включващо геолог, географ, археолог, зоолог, геохимик и единствената жена – микробиолог, които, за да изследват резултатите от глобалното затопляне, плават към Северния полюс, по-точно към бреговете на североизточна Гренландия. Филмът е създаден през 2013 година, а бе представен година по-късно в България на фестивалите „Северно сияние“ и “Sofia Biting Docs”.
Сред екипажа от учени има и художници, без които посланието и въздействието на филма не би било същото. Заслужава да бъде видян на голям екран, „очи в очи“ с величествените пейзажи, пред които всяко човешко същество се чувства незначително. Краят на света е състояние на ума, дълбоко заложено в необятните кътчета на съзнанието.
Предприетата експедиция не е малък риск на фона на замръзналите доскоро фиорди на Гренландия, което ги е правило непроходими и недостъпни за човешки крак. Благодарение на бавното разтопяване на Северния полюс става възможно достигането на модерния човек до невиждани от човешко око места досега. Неподравеният хумор на екипажа, заразен с откривателския дух на Колумб, създава пъстроцветна палитра от настроения не само за него, но и за зрителите. Забелязва се в известна степен разпадане на комуникацията между изследователите, които никъде не са показани събрани заедно. Всеки от тях говори поотделно и е залисан в търсене на отговори за съществуването на живота и неговия смисъл. Пътешествието е насочено не само към намирането на нови светове, но и към открития, свързани с произхода на живота и човека. Ето поредното доказателство за добро датско и като цяло скандинавско кино.
Показаните пейзажи, поднесени с изключително прецизно подбрана музика, прави този филм завладяващо-магнетичен. Дългите моменти на тишина, съзерцание и статичност се нарушават от природата, която сякаш „проговаря“ с малки знаци. На фона на величествените панорами ударно зазвучава саундтракът на филма, преминавайки от динамичния „Реквием“ на Моцарт, който е перфектният ироничен избор за отваряне на мотив към заглавието, към хард звученето на „Металика“.
От едната страна в дълбините на небитието потъва ледът, а от другата се появява дъга, символизираща началото и зараждащия се живот. Показват ни неоткрити досега организми и червеи, както и белите мечки, които търсят храна. В контраст е унищожаването на нашата планета – “Експедиция до края на света“ ни представя именно тези силни страни на природата и борбата за оцеляване, но със своите кинематографични достойнства. „Променяме околната среда по-бързо, отколкото можем да се приспособим към нея.“
Като недостатък на филма бих изтъкнала внезапния край и до известна степен недостатъчното хронологично проследяване на събитията. От друга страна, експедицията прави силно впечатление, оставяйки чувство за откривателство, приключение, където междувременно изникват въпроси без отговор. Едно нещо е ясно със сигурност: във финала се разкриват интригуващи, но и не по-малко правдиви истини за живота и цялостното ни съществуване.
Това, което привлича вниманието ни – сме самите ние!
Осъзнавайки уникалната възможност да присъстваш на място, невиждано досега от никое човешко същество. Философията на духа се състои в това да вярваш, че си нещо повече от видимото за очите.