По случай празника на детето, днешният ден е прекрасен повод да си припомним някои от тях, като ще се радваме и вие като читатели да допълните с вашите. Днес ще ви запознаем само с една малка част от най-любимите ни.
„Тайната градина“ (The Secret Garden), 1993
Един от най-ярките ми детски спомени, е този за романа „Тайната градина“ на Франсис Ходжсън Бърнет и екранизацията по него от 1993 година на Агнешка Холанд. Пленителната история, превърнала се в класика в детската литература, ме отпращаше в други измерения с тайната мечта да притежавам кътче с прекрасна градина, различни животни, много игри и веселие. Поучителен филм за вярата в мистичните сили на природата.
„Алиса в страната на чудесата“ (Alice in Wonderland), 1999
Съществуват различни адаптации на известния роман на Луис Карол „Алиса в страната на чудесата“, както анимационни, така и игрални. Моят фаворит сред тях беше на Ник Уилинг от 99-та година. Първият път, когато го гледах си спомням, че не го разбрах и бях останала озадачена, но и същевременно особено впечатлена. Няколко години по-късно реших да го изгледам отново , като този път видях филма със съвсем други очи. Цялото изобилие от абстрактност, символизъм и сатира е толкова пленителна, колкото едно детско съзнание не би могло да побере. Смея да твърдя, че „Алиса в страната на чудесата“ е първият филм открехнал ме към фентъзи жанра.
„Ну Погоди“ (Nu, pogodi!), 1969
Кой не знае и не обича Ну погоди? Любимо детско от времето на майка ми, а след това и на мен самата. Когато седнех да гледам сериите, не можех да спра, пускайки с часове една след друга, а „Конец“ на всеки финал е неговата запазена марка.
„Попай Моряка“ (Popeye the Sailor), 1933
Добре, че е Попай, че толкова много деца по света да заобичат спанака, за да станат силни, колкото любимия си герой. Това едно от филмчетата, които винаги гледах с огромно възхищение и наслада. А Попай и Олив Ойл са любимата ми анимационна двойка на екрана.
„Том и Джери“ (Tom and Jerry), 1940
Спирам се и на тази класическа анимация, която предполагам, че за всички винаги е била и ще бъде неангажираща и разтоварваща. Няма човек, който да не се сети за Том и Джери, когато го попиташ за любимо детско филмче.
„Снежанка“ (Snow White: The Fairest of Them All), 2001
Игралният филм „Снежанка“ на Каролин Томсън е модернизирана версия на приказката, но си спомням, че когато бях малка бях изключително впечатлена от красотата на главната героиня. Бленувах, когато порасна да приличам на нея, а самият филм го бях гледала над 5 пъти и така и не успя да ми омръзне.
Изкушавам се да споделя и същевременно да си припомня филмчета като: „Пинокио“, „Пинко Розовата Пантера“, „Спийди Гонзалес“, „Доналд Дък“, „Сто и един далматинци“, „Цар Лъв“, „Дъмбо“, „Покахонтас“, „Декстър“ и още безброй други, но списъкът е голям и ще оставя място и за любимите на Лили. Ето кои са те:
„Принцеса Фантагиро“ (Fantaghiro), 1991
Любовта ми към седмото изкуство започна в много ранно детство. Била съм на пет годинки, но ярко си спомням как с мама и татко всяка вечер ходехме до видеотеката на наши приятели. Тогава касетите бяха в черни обложки и филмите се избираха по каталог. „Фантагиро” беше най-често вземаната под наем поредица от мен.
Приказката в пет части разказва приключенията на една принцеса – воин. Продукцията е италианска, а наред с красивата Фантагиро, като малко момиченце най-голямо впечатление ми беше направил Тарабас. Направо си бях влюбена в него.
„Красавицата и звяра“ (Beauty and the Beast), 1991
Анимационната класика от 1991 година е едно от най-значимите детски филмчета за мен, съответно всяка реплика и песничка се знаеше наизуст. Няма как да не отбележа колко красиво направена и актуална е анимацията. Тук е моментът да се замислим колко отговорна задача е създаването на един детски филм?
За съжаление, (извинявай, Нина) не харесвам изобщо Ема Уотсън и фактът, че тя е в главната роля на холивудския римейк от 2017 година, все още ме спира да го гледам.
Но нека се върнем на анимацията. Два Оскара и място в класацията IMDb Top 250. Една красива приказка за деца и възрастни.
„Пипи дългото чорапче“ (Pippi Langstrumpf), 1969
„Скъпи приятели, при вас идва едно шведско момиче, което се казва Пипи Дългото чорапче. Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете. Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета — Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света.“
Едно весело момиче, готово за приключения. Като дете обожавах Пипи и нейните приятели Томи и Аника. Много преди да прочета книгата на Астрид Линдгрен, бях тотално зарибена по филмчетата за Пипи.
„Семейство Флинтстоун“ (The Flintstones), 1966
Имам бегъл спомен, че даваха по телевизията „Семейство Флинтстоун” след скучната тогава за мен „Панорама”. Нямах търпение да започне, въпреки че от позиция на времето сега осъзнавам, че анимационният сериал е по-скоро за възрастни.
Освен колоритните персонажи, интересен факт е, че продукцията на Уилям Хана и Джоузеф Барбера, е първият анимиран сериал, който се е излъчвал в праймтайма на която и да е телевизия. В случая става въпрос за ABC. „Семейство Флинтстоун” е предшественик на „Семейство Симпсън”, „Футурама” и много други хитро анимирани сериали за възрастни.
“Принцеса Анастасия” (Anastasia), 1997
Като едно типично момиченце, си падах много по филмчета за принцеси. „Анастасия” беше една от любимите ми видеокасетки и си я въртях до побъркване.
Според мен анимацията е доста по-различна от повечето за времето си, може би, защото не е на Дисни. Песничката „Някога през декември”, която е номинирана за „Оскар”, все още звучи в главата ми, а атмосферата, в която „Принцеса Анастасия” пренася малки и големи, е вълшебна и някак топла, идилична.
Във всеки от нас се крие по едно малко дете, което не просто никога няма да порасне, а напротив ще се проявява в най-милите и непринудени моменти. Затова нашият призив към вас е да запазите юношеското в себе си. Сигурни сме, че като малки и вие сте искали по-бързо да пораснете, като сте смятали живота си за скучен, в моментите, когато не са ви купили любимата играчка, или не са ви завели на цирк. Истината е, че едва, когато достигнем по-зряла възраст, осъзнаваме колко ценнно е детството с цялата му искреност и неподправеност.
А кои са вашите любими детски филми/анимации?
