Копродукцията „Хектор и търсенето на щастието“ на режисьора Питър Челсъм по книгата на Франсоа Льолор бе представена на „Киномания“ 2014. Филмът започва с летене в облаците на главния герой Хектор (Саймън Пег) заедно със своето куче, което изпада от самолета, а абсурдно за създалата се ситуация е появата на похитител. Показаното пробужда първоначален смях у зрителите, след което всичко се оказва сън и историята му започва отначало. Хектор по професия е психиатър, чиято приятелка Клара (Розамунд Пайк) го подкрепя във всичко и привидно връзката им е изпълнена с много компромиси, разбирателство, а на моменти и с хумор.
Основната тема, която се извежда на преден план, е посочена и в самото заглавие на филма да се открие отговорът на въпроса какво е щастието и какъв е пътят, по който да се достигне до него. На пръв поглед, героят Хектор изглежда напълно щастлив със стабилна професия и семейство зад гърба си, но нещо не му достига, за да се нарече истински щастлив човек.
Клара намира снимка на жената, съществувала в живота на Хектор преди нея – Агнес, а непосредствено след това Хектор решава да предприеме пътешествие сам, за да открие отговорите на всичките въпроси, които са го мъчили досега. Събирайки сили да се махне за известно време от статуквото, в което е свикнал да живее, той се изправя пред редица приключения и време да остане сам със себе си, осмисляйки какво за него всъщност означава думата щастие.
По време на дългото си пътуване Хектор преминава през множество изпитания, запознавайки се с хора от различни националности. Убедителният режисьорски подход по неочаквано хумористичен начин представя сюжета на филма, както и преживяванията на героя.
Да обиколиш света не е непосилна задача, но за колко души това предизвикателство съществува само в техните мечти и реално им се е случвало нещо подобно? Първата спирка на Хектор по пътя към щастието е Китай. Подаръкът, който Клара му е сложила в багажа, е много ценен – тефтерче с моливи, а в него записва своите впечатления и размисли по време на дългото си отсъствие. Запознанството му в самолета с милионера Едуард (Стеллан Скарсгаард) е типичен пример за човек, разполагащ със състояние, но то не е достатъчно, за да го направи истински щастлив. Красивата студентка по туризъм Инг Ли също обръща представите за жена на Хектор, за момент успява да го подхлъзне с чара и обаянието си.
Следваща стъпка е следата, оставена високо в планината, където всеки се опитва да избяга от ежедневието, а понякога е по-важно не какво търсим, а от какво бягаме – нещастието. Но избягването не е път към щастието. Приключенията на Хектор в Африка не са по-малко интересни и вълнуващи. Попадайки в затвора по погрешка, му дава възможност да осмисли времето прекарано далече от семейството и дома и да оцени онова, което има. Всички ключови моменти от това пътуване се връщат в съзнанието му на филмова лента. По пътя си към Лос Анджелис в самолета успява да направи добро дело, помагайки на пациентка, чийто живот е в опасност и зависи от него.
Правейки си равносметка в края на това вълнуващо пътуване, Хектор и Клара заздравяват връзката си и се научават да обичат по-силно, както никога преди. Всеки един от нас се озадачава щом пита другите какво за тях е щастието, следователно ние самите търсим отговор на този въпрос за себе си. Мнозина хора в определен момент от живота си успяват да достигнат до съвършенството, наречено щастие, макар и за кратко, но малцина успяват да го задържат и превърнат в начин на живот.
15 „неписани“ правила за щастието“:
1. „Сравненията може да помрачат щастието.“
2. „Според мнозина щастие е да си богат или влиятелен.“
3. „Мнозина виждат щастие само в бъдещето.“
4. „Щастието се състои в това да си с две жени едновременно.“
5. „Понякога щастие е да не знаеш цялата история.“
6. „Избягването на нещастието не е път към щастието“.
7. „Щастието е дали този човек ви кара да се чувствате добре или зле.“
8. „Щастие е да последваш сърцето си.“
9. „Щастие е да бъде обичан, заради това, което си!“
10. „Задушено със сладки картофи.“
11. „Страхът е пречка пред щастието.“
12. „Щастие е да се чувстваш истински жив.“
13. „Щастие е да умееш да празнуваш.“
14. „Да изслушваш означава да обичаш.“
15. „Носталгията вече не е каквото беше!“