Биографичната драма „Игра на кодове“ на норвежкия режисьор Мортен Тилдум придоби изключителна популярност не с визуални ефекти, а с интересния си и проблематичен сюжет. Филмът е адаптация по книгата на Андрю Ходжис „Алън Тюринг. Енигмата“, с осем номинации за „Оскар“ и е постижение в киноизкуството по отношение на поднесената история на фона на Втората световна война. Алън Тюринг (Бенедикт Къмбърбач) е математик и гений в дешифрирането на кодове. Вербуван от британското правителство да разгадае изпращаните нацистки съобщения, без никакво затруднение той преминава теста и бива включен в секретната група. Работи върху разбиването на немския шифър, за да се добере до поверителната информация, която нацистка Германия изпраща.
Акцентът в сюжета е поставен върху загадъчния живот на гениалния учен и сглобената от него декодираща машина за разчитането на секретния шифър на „Енигма“. Петима от най-добрите математически умове и криптолози в Англия се отдават на призванието си в отдалечена вила в Блечли парк на осемдесет километра от Лондон, по време на Втората световна война. В началото Алън не се вписва в обществото, остава неразбиран и отхвърлян от екипа, с който работи, но зад странното поведение, математическа логика и характер се крие по-дълбока и прикрита чувствителност, която се разкрива отчасти в развръзката на филма.
По отношение на кинематографията и актьорската игра не може да не се отбележи изпълнението на Кийра Найтли и Бенедикт Къмбърбач в главните роли и техният принос за общото възприемане и въздействие на историята. Образът на Найтли излъчва британски финес, а с неочакваните резултати, които героинята Джоан (Кийра Найтли) постига по време на теста, я извеждат крачка напред, дори пред най-добрите математици. Наситеният с драматизъм монолог, който изрича, я прави необикновена и допълва представата за нейната изключителност. Кларк и Тюринг са интересни персонажи с техните странности и възможности, извисяващи ги над допустимите човешки способности. Музиката от Александър Деспла е съществена част от филма и въздейства на зрителя по неподражаем начин. Тя е нужният елемент, придаващ цялостност и завършеност на сюжета, в известен смисъл внасяйки напрежение в точните моменти.
Външно образът на Алън изглежда противоречив – от една страна чувствителен, но същевременно решителен, от друга страна, е надарен с остър ум, уверен в онова, което прави и истински желае да постигне, но среща трудности в общуването с другите. Всички изброени характеристики на героя предизвикват съчувствие от страна на аудиторията.
Действието не върви в строг хронологичен ред, показани са в ретроспекция ученическите години на Тюринг и приятелството му с Кристофър Моркъм, който умира от туберкулоза. Според данни в биографията на математика тази връзка остава трайна следа в неговия живот и той никога повече не се влюбва. Внимание не се обръща толкова на сексуалната му ориентация, колкото на същността и възможностите на ума, които притежава. Законодателството в Англия през 50-те години на XX век забранява хомосексуалността, считайки я за психично заболяване, вследствие на което ученият е освободен от държавна служба и остава сам и силно уязвим; значимостта на делото му бива недооценена. Филмът показва именно това и по какъв начин признанието за (очевидно латентния му, поне във филма) хомосексуализъм променя неговия живот. Спасената Англия вместо да оцени достойнствата и постиженията на гения си – го наказва.
На финала той е арестуван и подложен на химическа кастрация чрез хормонална терапия. Съществуват хипотези около смъртта на Тюринг, разпространената версия е за самоубийство през 1954 г., по-конкретно натравяне с цианид. Може много да се разсъждава върху причините, довели героя до неизбежен край. Последната му среща с Джоан (Кийра Найтли) маркира / подсказва здравословното и психичното му състояние и неизбежна съдба на личността. Вероятно съвкупността от вътрешно безпокойство и недоувлетвореност или неразбиране от страна на обществото подтикват математика към действие. Открил своето призвание и постигайки целта си, повече не намира смисъл в живота.
Филмът „Игра на кодове“ е реверанс към един гениален учен, без чиито постижения светът трудно би бил същият. В последната голяма война един ум успява да спаси в глобален мащаб човечеството. Съвременното общесто има нужда от повече биографични драми и трилъри, запознаващи / информиращи с факти за неизвестни подробности от световната история, поднесени по прецизен и професионален начин. В нито един момент киноразказът не доскучава, дори напротив, задържа вниманието до последно, в очакване на развръзката на събитията. Благодарение на личността и приноса на Тюринг, достигащи до много хора по света, филмът е стойностен и значим.