Как се стигна до така наречената „Златна ера“ в телевизията?

Представете си един дълъг работен ден. Петък е. Вече искате да се приберете и да избягате от реалността. Настъпва последният час, мислите си как сте вкъщи на дивана и получавате известие, че целият сезон на любимия ви сериал е онлайн, само на един клик разстояние. Настанявате се удобно, пускате си шоуто и се потапяте в бездната на телевизията.

5

Редица от кино и телевизионните критиците, споделят мнението, че живеем в най-доброто време за гледане на телевизия. През последните 30 години, ТВ индустрията се промени до такава степен, че вече много големи умове като Мартин Скорсезе, Стивън Содербърг, Ридли Скот и дори Стивън Спилбър, се впускат все повече в нови проекти. В действителност, в наши дни, да правиш качествена телевизия не е рядкост, както в миналото. Много по-интересно и приятно е за уважавани филммейкъри да развият история в рамките на около 10-15 часа вместо само за 2. Знаете ли, че до преди 10 години се считаше, че да работиш в телевизията е дъно в кариерата на някой кино деец? Много рядко изпъкваха звезди както днес, които Холивуд забелязва, решавайки да развива във високобюджетни продукции или „Оскарови“ роли. През 80-те и 90-те години това се налага като практика с актьори като Уил Смит, който ако днес е считан за голяма звезда, то през 90-те той бива известен като принца на Бел Еър и нищо повече. Актьор от ранга на Раяън Рейнолдс, който в момента блести с „Дедпуул“, за пръв път добива популярност със ситкома „Две момчета и едно момиче“. След 2000 година обаче, все по малко актьори биват забелязвани и са считани за изключения от всеобщото мнение за телевизионните актьори.

3

Вместо да говорим само с отделни примери от миналото, нека да проследим как точно телевизията достига своя пиков момент днес. Това е процес, който не е станал за период от година-две, а е отнел близо 30 години, за да бъде това което виждаме сега. Kакто знаете, телевизиите се издържат от рейтингите, което е основният показател, по който идват приходите им. В САЩ основната компания, изпълняваща дейността за анализиране на рейтингите е основана през 1923 г. и се нарича „Nielsen“. Тя работи на следния принцип: избират се брой домакинства в САЩ и Канада, като в тях се инсталират приемници наречени „черни кутии.“ Те анализират на коя програма сте включили телевизора си и в колко часа. От своя страна, компанията разработва и демографски статистики, относно аудиторията, гледаща съответната телевизия. След това се правят изчисления колко процента държи съответната телевизия от медийния пазар в определен час. На база на резултатите се наброяват и приходи от реклами. Извод: колкото по-гледана е дадена програма, толкова по-скъпо струва да рекламираш на нея. Ако не се гледа, то тя не възвръща инвестицията си и е на загуба за самата телевизия, вследствие, на което бива спирана.

Пример:

Нов сериал дебютира по телевизия „Фокс“ с два епизода в 20 часа. Съответно „Nielsen“ прави изчисленията си на база 115 милиона домакинства в САЩ и Канада. Дебютиращият сериал е привлякъл само 3 милиона от всички домакинства. В проценти това прави приблизително 2,7% от 100%, което означава, че в определения час от 100% медиен пазар, „Фокс“ е успял да привлече само 2,7/100 или иначе казано – сериалът няма да съществува за дълго след премиерата си.

2

Мога да продължа дълго с това как работят рейтингите, но няма смисъл, тъй като те постепенно остават в миналото. В днешно време, телевизионният пазар е почти превзет от стрийминг компаниите. „Netflix“, „HBO“, „Amazon“, „Hulu“ и безброй нови платформи са революционни за пазара със своя модел и улесненост. Там няма нужда от изследвания на компании и рейтинги, когато нещо се гледа онлайн, е много по лесно да се установят гледанията и аудиторията, както е да речем в YouTube, където сами можем да видим колко хора са гледали съответното клипче и дали се е харесало или не. След появяването на тези феномени на ТВ пазара, се появи и репликата  binge-watch или да изгледаш няколко сезона на определен сериал наведнъж. Платформите въведоха с пълна сила възможността да пускат цели сезони наведнъж. Нещо толкова просто, а всъщност печелившо.

За да завземат пазара това отне приблизително 6 години. Първият, който въведе модела беше „Netflix“. През 2013 година с пускането на „House of Cards“ (първата им оригинална продукция), се превърна в глобален хит и получи редица отличия, което доказа, че стрийминг сайтовете могат да правят качествени продукти. На по-късен етап се появиха „Orange is the new black“, „Orphan Black“ и редица други сериали, които само затвърдиха тенденцията. Не след дълго, започнаха и други съществуващи компании, като „HBO“ и „Amazon“ да използват този модел, навлизайки на пазара. Фактът, че тези компании не плащат милиони всяка година за рейтинг проучвания им дава възможността да спестят до степен, до която да инвестират в нови навлизащи кино умове, даващи им поле за изява и свобода за самия проект, който искат да осъществят. Една от големите причините пазарът да е толкова популярен, е именно свободата, която големите студия не предлагат. Миналата година „Amazon“ стана първата стрийминг компания номинирана за Оскар в категория „Най-добър филм“, говори, че в скоро време моделът ще превземе киното също толкова добре, именно заради свободата на действие.

4

Защо в Бълария няма нещо такова, щом е толкова лесно?

Отговорите на този въпрос варират от малкото продуценски компании, които развиват проект само за трите основни телевизии до факта, че трябва да има споразумение със съответните телевизии (договорка за съвместна работа), тъй като те ще са основните двигатели за подобна инициатива. А най-лошият отговор, който мога да дам за съжелание е, че в Бълария няма пазар за такива платформи. В момента медийният пазар се държи от реалити форматите. Те са продуцирани от компании, които нямат изгода да се изгражда подобна платформа, защото биха загубили много повече, отколкото, ако са само по телевизията. Пазарът ни е прекалено малък и хората не биха плащали по 10 лева на месец, когато има всичко в платформи, като Zamunda и нямаме установен закон, свързан с пиратството. Това е тъжната истина и затова опитът с „Voyo“ е толкова неуспешен. Цялата му библиотека от съдържание, която се върти по bTV e съвсем отделен въпрос. Това говори за невъзможността да се продуцира и финансира подобен продукт у нас. Да не говорим за независим, без никаква подкрепа.

Темата за ТВ пазара в България е болна тема, лично за мен. Невъзможността на телевизиите да се иноватират и да следват определен модел на развитие, корупцията в самите медии и всичко взето заедно е тъжна картинка. Някои ще кажат, защо да подражаваме на американците, след като са държава на 300 години. Чувал съм го и преди, но тук не става въпрос да следваме техния модел, а да използваме идеята, която доказано е печеливша. Ако я приобщим към нас и я използваме тук, то резултатите биха била феноменални за нашите ширини, но за тази цел е нужно всичко казано по-горе да се промени.

1

Ако се питате защо Турция прави сериали, които вече са навсякъде, то отговорът е много лесен. Съседката ни има огромно население, което подпомага финансирането на тези продукции в продължение на много години и нивото им е високо до степен, че от „Netflix“ закупиха правата за първата в историята оригинална продукция на турски език. Според мен това говори достатъчно за пазара и възможностите им за разрастване.

Ние можем не само да се радваме, но и да сме горди, че живеем в днешно време. Възможността сериалите и филмите ни да са на един клик разстояние, е нещо, за което само сме си мечтали. Ако искате тази тенденция да продължи и да получаваме все повече такива увлекателни и качествени продукти, то тогава забравете Замунда и Арена. Отделете едни 20 лева, с които вместо да дадете за поредната ненужна вещ, можете да подкрепите стрийминг компаниите, защото те са настоящето в което живеем и нашето бъдеще.

⇒ Ако статията ти е допаднала, можеш да харесаш официалната ни страница и във FacebookMelange, за да следиш за още актуални статии, рецензии и препоръки от света на киното!

Последвай ни и в Instagram!

Пламен Маринов
е настоящ студент по "Мениджмънт на туризма" в Олборг, Дания. Отдаден фен на американското, комерсиално и независимо кино, без конкретни предпочитания в жанра. Харесва литературата и има афинитет към по-комплексни и усложнени сюжети с дълбок смисъл.

Напишете отговор

Вашият email адрес няма да бъде публикуван.Задължителните полета са маркирани *

Може да ползвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

*

Загубена парола

Регистрация