Невъзможно е да си представим живот без кино в съвременния свят. В началото киното започва черно и бяло, след това става цветно, появява се телевизията, с годините се отнемат все повече от неговите територии. Днес може да гледаме филми на десктоп компютри или на телефоните си, дори в самолета. Киното все повече се развива в различни измерения – 3D, 4D и т.н. и ще продължава да търси автори. Важна е мисълта, която стои зад образите. Киното не е просто зала с голям екран за прожекция на филми и голяма купа пуканки (това, за което повечето се сещаме, когато чуем думата „кино“). То има две роли, които не сa взаимоизключващи се – от една страна може да бъде развлечение, защото това е начин за колективно забавление, но в същото време би трябвало да играе и социална роля. Нужно е поне да ни накара да се замислим за света, в който живеем и двете неща се допълват. То е изкувство, което успява да промени не само мнението, но и образите, и поведението на хората. Обикновено това са филмите подходящи за тинейджъри. Те повлияват на поведението, дори на образите, защото младите се опитват да подражават на любимите си звезди и мечтаят да имат живот „ като на кино“.
Когато се запътим към киносалона или просто искаме да прекараме неделя вечер пред телевизора, обикновено сме настроени за приятна почивка и ярки положителни емоции. Независимо дали ще пуснем най – забавната комедия или харесваме филм на ужасите, в зависимост от нашите предпочитания, различните филми ни носят различни емоции. Един филм или ви харесва и ви завладява, или не. А ако той ви е заинтригувал, имате желание да го покажете пред други хора, а това показва, че е успял да ви повлияе в известен смисъл.
Благодарение на киното, хората достигат по-лесно до различни светове. Успяваме да се запознаем с различни държави, да отидем до недостижими за нас места или да се сблъскаме с различни фантазии, които ни отвеждат в други измерения.
Киноиндустрията е сила, която успява да повлияе и промени мнението на обществото. Филмите, които тя създава – звукът, цветовете, сюжетите и перфектните образи, карат хората да вярват, че и те могат да изглеждат така и да бъдат на тези красиви места. Цялата тази индустрия е инструмент за влияние, за промяна на нагласите, вижданията и очакванията.
Marcello Mastroianni in Federico Fellini’s La Dolce Vita (1960)
Много често това, което киното ни е накарало да запазим в съзнанието си, като един невероятен сюжет в реалността е коренно различно. Една перфектна актриса, с лице, като порцелан, в истинския живот е с не по – малко белези, петна или поне бръчици от нас, та дори и по- зле.
Киното има както своите плюсове, така и своите минуси, които оказват влияние върху поведението на хората. Тотaлната американизaция на филмите е един от тези минуси. Прaвят се много филми, но голяма част от тях са повърхностни, нaправени с високо техническо майсторство. По принцип публиката нaвсякъде в Европа вече е завладяна от големите американски касови блокбастъри. И днес в Европa също започнаха да се прaвят такъв тип филми.
Една такава силна продукция е последният шедьовър на Мартин Скорсезе „ Вълкът от Уолстрийт“. Медикaменти, проститутки и мотивирaните от тях гениални диалози са показани с епически размах и в грандиозен детайл. Филм по действителен случай, който разказва за живота на американси милиардер и кара хиляди фенове да го гледат отново и отново. Както добре режисирана, така и перфектно изиграна, тази продукция променя виждането на зрителя. Той остава силно впечатлен от тричасовия адреналин и е 100%-ово убеден, че това е истинската същност на американските богаташи.
The Wolf of Wall Street (2013)
Хиляди други примери са различни продукции в които има бой, насилие, избиване и пълна нищета по улиците. Филми, от които малките хлапета се учат и смятат поведението си за нещо нормално. Това ни показва американското кино, а всъщност реалността там дори не е такава или поне, не толкова пъстроцветно показана.
Киноиндустрията, идваща от САЩ ни залива ежедневно, като цунами, безпощадно помитащо след себе си редица стойностни филми. Напоследък, забелязвам тенденцията все по-малко хора да оценяват и харесват европейско кино, сякаш са погълнати от визуалните и звукови ефекти на американските филми. Всички екшъни и трилъри залагат на това, а не на посланието, което би трябвало да остави онази следа след себе си, която да подтикне зрителя, излизайки от залата да се замисли и да остане заинтригуван от видяното. Оттук изниква основният проблем, че хората са престанали да разбират и приемат европейските филми, често определяйки ги като „странни“.
Deadpool (2016)
Обръщам внимание и на това, че филмът въздейства върху зрителя на много различни нива. Самият Айзенщайн е казал, че филмът оказва влияние, формира и дори променя зрителя, което води до опита да се „пресметне“ и предвиди възможният емоционален и интелектуален ефект. Но в съвременната действителност все по-малко се залага на интелектуалната стойност и въздействие на филмите – т.е. да бъдат разбирани от зрителя. И ако те имат толкова силно влияние и въздействие, то е защото нещо в тях напомня на човешката психика. Съществува и огледалният вариант, в който зрителят въздейства върху филма. Тези психологически ефекти са трудни за изучаване и малко познати.
В заключение, бихме могли да кажем, че от една страна, киното влияе върху отделната личност, следователно и на общественото мнение, но от друга страна, зрителят също може да въздейства върху филма, като и в двата случая се допълват.
Какво значение влагаме в думата модерно? Най-просто казано тя е това, което е близо до нас и е актуално сред масовата публика. Така се появяват и т.нар. модерни филми, но това, за което говори френската критика е, че този вид изкуство, не е светът, а дълбоко непрозрачна версия на света и реалността, но този дебат остава много вътрешен за средите на френската кинокритика.
Киното може да бъде не само инструмент за забавление, но и средство за поучаване. То е нравствен коректив и социално ангажиран феномен. Неслучайно е наречено седмо изкуство, защото ние не сме тези, които трябва да съдим или да даваме оценки, а да му се отдадем, за да го разберем.
Автор: Милена Петрова
