„Кръговрат“ – истории от и за живота
Казват, че в основата на всяка мъдрост е търпението. Малцина го притежават. Търпение да изгледаш филм докрай, заснет в един безкраен 145-минутен кадър (иновация в киното). Търпение да видиш посланието на филм в последните две минути. Филмът „Кръговрат“ на иранския режисьор Мехди Фард Гадери е разтърстващ, емоционален, объркващ, философски и на моменти хипнотизиращ. Това е един от най-впечатляващите дебюти в иранското кино през последните години.
Действието се развива в нощен влак. В него пътуват шест семейства с различни житейски съдби в различни купета. С напредването на минутите във филма изникват все повече въпроси, на част от които отговор не получаваме, но влакът си пътува, животът на пътуващите се преплита и отминава.
По отношение на операторската работа при експерименталното заснемане на one shot съществува опасност работата на камерата да дразни окото на зрителя или да не успее да се концентрира върху важните моменти. Случаят с „Кръговрат“ не е такъв – операторската работа е балансирана и на моменти се забравя, че става въпрос за един дълъг кадър, без монтаж. „Кръговрат“ може да бъде разгледан като театрална пиеса във влак, а прекрасната актьорска игра и похватът позволяват дори и ретроспекции в самия филм, които са много интересни, имайки предвид липсата на монтаж.
Негативната страна на такъв тип заснемане е това, че прави филма монотонен. Често камерата следи персонажите дълго време, вървейки зад тях, което удължава филма и отегчава зрителя. За съжаление, по този начин се правят срещите между персонажите и чисто технически връзките между отделните истории.
Методът на заснемане може да се нарече „модерен“ през последните години – филмите на Иняриту „Бърдмен“ и „Завръщането“ са заснети с дълги кадри, а немският филм „Виктория“, заснет без монтаж, триумфира преди няколко години на фестивала „Берлинале“.
Една от основополагащите теми във филма е тази за безсмъртието. Моето метафорично тълкуване на понятието безсмъртен е: човек, който е обичал, живял достойно и е оставил нещо след себе си. Ако приемем релсите на влака за линията на живота, то влакът се отправя към крайната дестинация – смъртта.
Диалозите са изпипани, зрителят успява да съпреживее както драмата, така и да се посмее на някои анекдоти, разказани от персонажите. Впечатление прави темата за корупцията в Иран, засегната на пръв поглед лековато чрез малки подкупи, които някои от героите дават на персонала на влака, за да им бъде разрешено да пушат лула или цигари.
Най-възрастният пътник във влака е ключов персонаж. С него започва кръговратът и с него завършва. Той е единственият страничен наблюдател на всички човешки истории във филма. Героите се изреждат един след друг да ходят до края на влака и да наблюдават през прозореца мигащите светлини. Те напомнят на мигащ светофар. Цветовата символика е изключително интересна. Червеният цвят – свързва се с огъня и кръвта, синият – с небето, свободата, излитащите гълъби и същевременно птицата (в тъмна клетка). Жълтият цвят– знак за внимание, предвещаващ неизбежния край. Символиката е разгърната в целия филм.
„Кръговрат“ разглежда междучовешките отношения – истории за любов, раздели, радост, болка и смърт – накратко откъси от и за живота. Локацията – влак е метафора за пътуването през живота. Дали шестте истории се преплитат, превръщайки се в една обща или олицетворяват отделните пътувания с послания, че сме хора и нищо човешко не ни е чуждо, интерпретациите са оставени на нас зрителите.