Ако сте от родителите, търсещи весело съботно-неделно, с привкус на пуканки и кола развлечение за децата си, то този анимационен филм („Кубо и пътят на самурая“) ще ви преседне. Той не е очакваната поредна комедия, която да ви разсмее до сълзи и после да забравите, че сте гледали.
Кубо и Маймуната
Това е онзи филм, който няма да ви погали с перце, а директно и безпощадно ще нахлуе през всички ваши сетива, за да завладее сърцата ви. Със свой необичаен анимационен стил, независимите творци от американското куклено студио „Лайка“ утвърждават за четвърти пореден път собствена позиция в кинематографията. Базиран върху екзотиката на древно-японските митология и фолклор, новият им филм „Кубо и Пътят на Самурая“ жанрово се определя като фентъзи за деца. Продукцията е заснета в непопулярната вече, но стара колкото самото кино, техника „стоп-моушън“.
Кубо и пътят на самурая
Семпла и емоционална, това е алегоричната приказка, разказваща за едно бедно, без време пораснало момче и неговото фантастично премеждие из дебрите на един отдавна забравен източен свят. Загубвайки дом и родители, Кубо – малкият музикант и разказвач на легенди, е принуден да тръгне на тежко пътешествие, за да разкрие истината за своя мистичен произход. Пътят е труден, изпитанията са сурови – многократно превъзхождащи го по сила злодеи и чудовища не веднъж ще изпитат смелостта на сърцето му. Но Кубо не е сам – негови спътници в добро и лошо, са снежната Маймуна и Бръмбарът-воин.
Кубо!
И както всички хубави приказки ни учат, че животът е странен баланс между радост и тъга, любов и страх, така и тук, експресията на тази история е съвкупност от нейните визуални качества и застъпените универсални, макар и съвсем не детски, морални теми като: родителската обич и саможертва, смъртта и силата на семейната памет, победата над страха и как чрез избор да определиш съдбата си. Повествованието за Кубо не е просто поредица от бурни приключения, а е деликатно пътешествие към душата и мъдростта. Поставят се въпроси, чиито отговори подрастващата аудитория ще открива дълго след
края на филма.
С бавен и изтощителен процес на създаване, продължил няколко години; с прецизна инжинерна и дизайнерска работа от екипите на костюми, кукли, декори, осветители и оператори; с изваяните милиметър по милиметър движения от майсторите-кукловоди; със звезден актьорски състав и с омагьосващ саундтрак, филмът напомня за едни от най-добрите образци за героични приключения, виждани някога на големия екран. На общия фон от лесни за консумация „модифицирани“ филмови продукти през последните години, „Кубо и Пътят на Самурая“ е рядък в наши дни органичен визуален спектакъл, обединяващ в себе си почти всички типове изкуства – изобразителни, сценични, бойни.
Множеството западни кинокритици вече го представят като един от големите претенденти за Оскар-2016 и то не задължително в категорията Анимация. Заради своята простота, но в същото време дълбочина и искреност, филмът е от онези живописни примери, които ни доказват, че магията на киното е още жива. Неговата комплексност се разгръща като вълнуващо, драматично-епично, тъжно-романтично и магично преживяване, чиято оригинална естетика вибрира с удивителен триизмерен реализъм. В състезанието за престижната Статуетка, изправен редом до бестселърите „Зоотрополис“, „Търсенето на Дори“ и „Кунг-фу Панда 3“, неговото голямо предимство е, че не е компютърно генериран като тях.
ЗАБЕЛЕЖКА: Бойните сцени във филма се открояват с много висок емоционален заряд и динамика, при които дори възрастните биха потръпнали. Точно тук очевидните различия от традициите на разказ при Дисни/Пиксар/Дриймуъркс, правят стила на студио Лайка непрепоръчителен за малчугани до 8 години. Но това съвсем не означава, че децата и младежите над тази възраст няма да изпитат същото уникално удоволствие от филма, както възрастните.
Премиерна дата за България – 9 декември 2016, само в залите с 3D-опция.
Още от август „Кубо“ се върти по щатските екрани, както и сега в някои западно-европейски страни.
Свръхсилите на Кубо
Аз ходих на една от премиерните прожекции в чужбина и трябва да призная, също както повечето зрители до момента, че това може би е събитието на „анимационната“ година. И въпреки, че рейтингът му в IMDB и RottenTomatoes е повече от показателен, то в бокс-офисите това е единственият филм, който едвам успява да си възвърне бюджета. За сравнение, всички останали детски заглавия догонват задравословни печалби от блозо $1 млрд всяко поотделно. Което всъщност е чудесно, защото анимацията е от съществена важност за развлекателната индустрия, така че я чакат светли бъднини.
За съжаление механизираното свръх-производство на филми обезценява все повече целия процес. Липсва ми времето, когато от Дисни пускаха по един филм на 2-3 години и всеки от тях ставаше класика мигновено. Сега всичко се постига бързо, лесно и евтино – вече имаме минимум 5 пълнометражни анимации на година. А точно това е, което едно малко студио като Лайка не може да си позволи. Ръчната изработка, замесена дълбоко в правенето на техните филми, включва термини като Бавно, Трудно и Скъпо, заради което откровено можем да кажем, че тези филми са изстрадано изкуство. Такова подобно беше и студиото Гибли – с великолепните си рисувани шедьоври, сега то затваря врати навеки, поради финасова изнемога. Лично аз, като фен на анимацията от всякакъв род, не бих искал да видя още едно, доказало качествата си студио, да свърши по същия неоценен от публиката начин. Не толкова за самото студио, а за този вид форма на кино, която е изчезващ вид.
Гледай в кината на 3D от 9 декември 2016
А каква по-голяма радост и чест от страна на българските зрители ще бъде, да открият чрез Melange.bg една запомняща се и интересно разказана история.
Автор: Добрин Янев