Песен за мечтите и стръмния път към успеха
Ще си призная, че когато отидох да гледам “La La Land” бях малко предубедена, от една страна, защото трудно гледам мюзикъли, а от друга си казах: “С какво е толкова популярен, че редица хора се превъзнасят по него и спечели 7 златни глобуса?“ Всъщност, опроверга очакванията ми по абсолютно категоричен начин, както никоя друга лента до момента не го е правила.
Преди да заснеме филма, Деймиън Шазел проучва в дълбочина някои от класиките на музикалното кино и прави референции към любимите си произведения. Сред тях са някои от най-ранните мюзикъли, на които се опира. Изпипан до най-малките детайли, стойностна кинолента се получава тогава, когато режисьорът обстойно се е запознал с историята и особеностите на кинематографията. Друго успешно заглавие на Шазел е “Whiplash”, който не е мюзикъл, но е доказателство за афинитета му към музикалните теми.
Каквото и да кажа за “La La Land”, ще бъде недостатъчно. Мелодията е толкова заразителна, че дори зрители, които не са почитатели на мюзикъли, си припяват песните, запечатвайки ги в съзнанието си. Би следвало да уточня, че филмът не е класическият мюзикъл. След края на прожекцията изпитах странно чувство, сякаш стъпвах върху килим от облаци, идеше ми да затанцувам, докато си припявам „City of Stars“. Неслучайно оригиналният саундтрак (Джъстин Хъруиц) грабна „Златен глобус“. Когато думите не стигат, на помощ идват песните. Текстовете въздействат не само смислово, но и на емоционално ниво, допълнени с хореография. Смело мога да заявя, че съотношението 50% музика и 50% история придават завършен и цялостен вид на продукта, без излишни сцени, без ненужни диалози, всичко е събрано в една музикална кутия.
Цветовете са ярки, контрастиращи, също като емоциите и желанията на Миа и Себастиан. Химията между двамата може да бъде изиграна по този начин само от Ема Стоун и Райън Гослинг, които за трети път са влюбена двойка на голям екран. Миа се стреми да стане известна актриса, а Себастиан е пианист, любител на джаза, който бленува да отвори собствен джаз клуб. Любовта помежду им пламва след серия от „случайни“ срещи, а амбициите им, от една страна ги сближават, от друга се явяват пречка за бъдещите им отношения, преминаващи буквално през различни сезони, на които е разделено действието във филма.
„La La Land“ е визуална и смислова палитра от емоции и блянове, поднесени по изящен начин. Далече от захаросана романтична драма, в която героите са идеализирани, лишени от недостатъци и премеждия. Операторското майсторство е възхитително, начинът, по който човекът се отъждествява с персонажите, служейки като огледало резониращо с личността. Непрестанно борейки се да постигнат мечтите си, Миа и Себастиан многократно се отказват, карат, след това отново събират смелост, докато посоките им окончателно не се разделят. Танцът на влюбените над красивия град е препратка към пътя на успеха – стръмен и неотъпкан, но само, когато се добереш до върха можеш да видиш какво си постигнал пред неповторим пейзаж.
Себастиан идеализира света на джаза и вижда как той постепенно загива, за да отреди място на комерсиалния тип музика, харесван от публиката. Джон Леджънд , в ролята на негов колега, има реалистична представа за джаза в съвременния свят. Думите, които изрича са достатъчно силни и показателни, затова, че личността трябва да прави компромиси със себе си, да спре да живее единствено с мечтите си, за да постигне завиден успех.
„Как може дa бъдеш революционер, когато си такъв традиционалист? Живееш сам в миналото, а джазът е музика за бъдещето“.
Тук Деймиън Шазел, с цялото си преклонение към традициите от миналото на мюзикъла, открехва вратата към неговото бъдеще, независимо дали му харесва или не. Човек трябва да живее с настоящето и бъдещето, а не с блян по миналото, защото рано или късно ще го погуби.
Финалът е една от основните причини филмът да ме спечели, тъй като съществено контрастира на стандартния „хепи енд“ при повечето американски кинопродукции. Монтажът показва алтернативната реалност за онова, което е могло да се случи, по красив начин.
“La La Land” притежава ясно послание, за компромисите, които трябва да направи човек, когато истински желае да осъществи мечтата си. Междувременно, непринудените разговори между героите, свалките в самото начало, дразгите, химията помежду им, те карат да ги заобичаш и подкрепяш през цялото време, вярвайки, че ще постигнат започнатото, защото за да успееш в Ел Ей, трябва да си поне малко тра-ла-ла.
Можете да видите трейлъра ТУК.