Действителността и актуалността на житейските истини в „Миналото“
“Миналото” на иранския режисьор Асгар Фархади представя една апология на развода и последствията, които носи след себе си. Пресъздава част от европейската действителност и разглежда проблем, който винаги ще бъде актуален по целия свят, бивайки повод за разногласия и сблъсък на притиворечиви мнения. Многообразието от френско кино, близкоизточна чувствителност и световна проблематика ни потапя в дълбок психологически и преплетен сюжет. Стилът на Фархади и начинът му на разказване е сдържан, деликатен, но същевременно носещ в себе си редица значения.
Историята ни среща с Ахмад (Али Мозафа), който се завръща в Париж, за да се разведе със съпругата си Мари (Беренис Бежо). Зрителят е въвлечен в сложен лабиринт от взаимоотношения в семейството и всекидневния живот. Героят попада във водовъртеж от семейни разпри, емоционален хаос с проблемната си дъщеря на тинейджърска възраст и мъж емигрант, за когото Мари смята повторно да се омъжва. Наблюдаваме сблъсък на настоящето с миналото, което не може да бъде забравено и изтрито, заедно с персонажите, търсещи път през лабиринта на битието, в очакване на по-светло бъдеще, но препятствията далеч не са толкова лесни за отстраняване. Емоциите са силно приглушени, на моменти дори тихи, в началото, но изключително въздействащи за зрителските сетива, за което допринасят и самите Беренис Бежо и Али Мозафа.
Филмът започва с посрещането на Ахмад на летището, където го очаква Мари. Още в самото начало има преграда под формата на стъкло, явяваща се ключова и непродолима пречка за последвалите отношения между тях. Разговорът в колата е тих, усеща се вътрешно напрежение, което се засилва от шума на чистачките като фон на случващото се. Когато Мари разбира за изпращаните имейли от Люси, дъщеря й решава да си тръгне, а между тях е показана висока ограда, която се явява като знак, непреодолима пречка.
Проблемна се оказва не само Люси (Полин Бюрле), дъщерята на Ахмад и Мари, но и Фуад (синът на Самир), който е различно дете със своето вътрешно раздвоение и чувство на тревожност. В хода на събитията се заформя тайна около състоянието, в което се намира жената на Самир (Тахар Рахим) – майката на Фуад. Оказва се, че е в кома и се търсят отговори на въпросите, пречещи на щастието на Мари и Самир.
Сериозните разговори, които провеждат героите са в затворени пространства (домът, кухнята, кафенето), подсказвайки сериозността на проблемите им. Местата засилват човешкото присъствие, като поставят персонажите в моменти на тайнственост. Стаята създава вътрешно напрежение, тя е измерение на интимността, където проблемите остават затворени и неразгадани в тесен кръг. На няколко пъти Мари разтваря прозореца широко след поредния тежък разговор, сякаш, за да избяга от проблемите и онова, което знае, споделяйки го със света. Затвореният прозорец е символ за прекъснатата връзка между човека и околните.
Разкривайки се истината за самоубийството на жената на Самир, разговорите на героите се пренасят навън (между Ахмад и Люси). Това показва откритостта на ситуациите, лишени от тайни, научавайки отговорите на въпросите в по-нататъшната развръзка на филма. Всеки от персонажите е потопен в собственото си безпокойство. При тях раздвоението и двойствеността е предпоставка за отчуждение, стремейки се да разгадаят собственото си съществуване.
Изключително въздействащ е финалът в “Миналото“. Доминират статичност и смирение в болнична стая. Парфюм, две преплетени ръце, едната, от които не помръдва и бял чаршаф, насочващ към смъртта, където всяка преходност достига вечността.
Актуалността на изкуството и филма се състои в отразяването на житейски истини и приближаването до действителността. Неслучайно “Миналото” получава номинация от името на Иран за “Златен глобус”, както и награда от Кан 2013 за най-добра актриса в лицето на Беренис Бежо, която освен с актьорската си игра, остава на екрана със забележителната си фотогеничност и изразителност на лицето.
Виж трейлъра на филма ТУК.
Екипът не Melange ти пожелава приятно гледане! ⇒ Ако този текст ти е допаднал, можеш да харесаш официалната ни страница и във Facebook: Melange и да следиш за още актуални рецензии.