Какво бихте направили ако някой ви каже, че скоро ще умрете? А ако животът ви зависи от друг човек, който се окаже, че ви е измислил? Ако някой просто ей така е в състояние да пренапише живота ви, да определи края му, как бихте реагирали? Тези и много други въпроси поставя филмът на Марк Форстър от 2006 година.
Сюжетът разкрива подредения, педантичен и доста скучен живот на данъчния служител Харолд Крик (Уил Феръл). Разделеното до секундата ежедневие в един момент се обърква, когато той започва да чува гласа на разказвача на собствения му живот. Нима отключва някаква форма на шизофрения? Или страда от модерния напоследък “burn out”? Не, господин Крик е фиктивен образ и герой в новата книга на писателката Карън Айфел (Ема Томсън). Тя без да предполага е в ролята на Господ, а Крик си няма ни най-малка представа колко бързо може да бъде променен един човешки живот.
Ако трябва филмът да влезе в определен жанр, то това е микс от комедия и фантастика, но както знаем трагедията е най-важната съставка във всеки комедиен шедьовър. „Не може да бъде!“ (“Stranger than Fiction”) е забавен от началото до края, поставя екзистенциални въпроси и работи с нестереотипни персонажи.
Актьорската игра е впечатляваща, а сценарият е свеж и написан толкова добре, че към края на филма, зрителят не просто се идентифицира с главния герой, а иска да промени предопределената му съдба, а именно – (не)очаквана смърт.
Филмът си служи с прекрасни цитати и разкрива важни правила, свързани със създаването на един роман, така че би бил доста полезен на аудиторията, занимаваща се с писане. Напомня донякъде на прекрасния “Адаптация” от 2002 година, както и е може би вдъхновение за създаването на „Руби Спаркс” от 2012 година.
На фона на комичните ситуации всеки зрител взима решение до каква степен да „задълбае” в сюжета и да се самоопредели с главния герой. Не всички ние сме скучни данъчни служители, но всеки от нас влиза понякога в рутината на ежедневието. Филмът дава надежда, че никога не е късно животът да придобие нов смисъл, човек да осъществи позабравена мечта или да се влюби неочаквано. Филми като „Stranger than Fiction” провокират повод за размисъл върху монотонността и биха могли да бъдат един нужен катарзис за всеки зрител. За финал един цитат, който обобщава цялостната идея на тази прекрасна трагикомедия:
“Sometimes, when we lose ourselves in fear and despair, in routine and constancy, in hopelessness and tragedy, we can thank God for Bavarian sugar cookies. And, fortunately, when there aren’t any cookies, we can still find reassurance in a familiar hand on our skin, or a kind and loving gesture, or subtle encouragement, or a loving embrace, or an offer of comfort, not to mention hospital gurneys and nose plugs, an uneaten Danish, soft-spoken secrets, and Fender Stratocasters, and maybe the occasional piece of fiction. And we must remember that all these things, the nuances, the anomalies, the subtleties, which we assume only accessorize our days, are effective for a much larger and nobler cause. They are here to save our lives. I know the idea seems strange, but I also know that it just so happens to be true.”
Трейлърът на филма може да видиш ТУК.
⇒ Ако този текст ти е допаднал, можеш да харесаш официалната ни страница и във Facebook: Melange и да следиш за още актуални рецензии.