Съвременният български филм „Отрова за мишки или как да си направим банка“ на режисьора Константин Буров е от 2014 година и в деня след появата му в киносалоните получава награда, а режисьорът печели приз за пълнометражен дебют.
Още на неговата официална премиера на 14 октомври 2014 година се забелязва засилен интерес от страна на зрителите, което дава надежда на българските режисьори, че има смисъл българското кино да продължава развитието си и залите да бъдат винаги толкова пълни, когато на екрана се прожектира националното ни кино. Взимайки под внимание факта, че това е дебютът на режисьора Буров, изявата от негова страна би могла да се оцени високо, както и да се анализира по-подробно заложената във филма идея.
Действието в „Отрова за мишки“ се развива през 1988-ма и през следващата година, по време на падането на комунизма в България. На фона на променящата се политическа система четирима млади крадци са изпратени в трудово-възпитателно училище, а историята проследява тяхното развитие и натрупване на състояние по нечестен начин. Героите са представени не с имената им, а чрез техните прякори. В главните роли са Николай Йовин (Пацо), Иван Панайотов, когото наричат Смока, Петър Генков (Черньо), Бисер Маринов (Гудата) и единственият женски персонаж, около който се заплита любовен триъгълник – Елена (Лора Декова).
Преходът на България към демокрация се усеща осезаемо във филма не само като тема, но и в отделните детайли, които се забелязват, докато зрителят проследява сюжетната линия. Използваните автентични български банкноти, корекомските стоки, както и костюмите на героите ясно подчертават времето, в което се развива действието.
По стечение на обстоятелствата тези персонажи попадат на едно и също място, всеки, от които с интересна съдба, тръгват по своя път на още по-големи кражби и натрупване на значително богатство, което впоследствие обмислят в какво да инвестират. За да бъде по-внушително и увлекателно представена историята, във филма се застъпва и темата за любовта. Присъстват както драматични моменти, взимане на решения в усложнени ситуации от страна на героите, така и комични.
На фона на показаните пороци и недостатъци на момчетата, контрастно са изведени достиженията на дъщерята на директора на ТВУ-то – Елена (Лора Декова), която свири на виолончело. Около нея се оформя конфликт с любовна тематика, в който нещата се объркват в момента, в който някои от персонажите се влюбват или са привличени от нея.
Препродаването на чужди вещи, въртенето на така наречени далавери, води след себе си и една невинна жертва, но това не възпрепятства младежите да продължават да осъществяват бизнес плановете си. За сметка на представените кражби, героите решават да си направят импровизирана библиотека на строежа, която олицетворява тяхното съзнание и светоглед. Зрителят е потопен в редица истории, като проследява катарзиса и паденията на всяка от тези личности, със своята индивидуалност и разбирания.
Ключова реплика в „Отрова за мишки“ е: „Да откраднеш жена е лесно, а да откраднеш бъдещето на народа – още по-лесно“, която извежда един основен мотив, носещ множество смисли в себе си за заобикалящата ни действителност и политическата обстановка след 1989 година. С идването на инфлацията и започващото масово теглене на пари, героите по комичен начин ограбват дори собствената си банка, а самите те споделят:
С кеф да прецакаш държавата. В тази държава винаги ще има какво да се открадне.
С тези думи зрителите си дават ясна сметка какво е посланието на филма и че всеки сам избира пътя, по който ще поеме, било то честен, или не.