Рецензия

“Netflix” – кой не ги е чувал и не е гледал поне една тяхна продукция? През последните години те израстнаха и създадоха множество хитови сериали, като започнем от колаборацията с “Marvel” и стигнем до „Stranger Things“. На фона на тези продукции, преди дни се появи едно шоу, без претенции за иновативност и оригиналност, но показва завиден потенциал.

„Озарк“ разказва историята на финансовия съветник Марти Бърд, който за няколко дни трябва изцяло да промени живота си и заедно със семейството си да се премести в Озарк – малко градче, което увеличава пет пъти населението си през летния сезон заради туристи, посещаващи огромната езерна ивица. Марти е изправен пред трудната (невъзможна) задача да „изпере“ парите на голям мексикански бос, но с преместването си разбира, че това не е единствената пречка, която излиза на пътя му.

Сериалът ме заинтригува заради участието на Джейсън Бейтман (по принцип е комедиен актьор), а шоуто е в категорията криминална драма. Да, има много случаи, в които актьори, известни само с комедии, започват се снимат в драми. Най-скорошните примери са Стийв Карел във „Фокскечър“, незаслужено подценена негова роля, и Матю Макконъхи, който скочи с пълни шепи в Оскарови роли преди доста години. И така, какво е мнението ми за Бейтман? Той е фантастичен в новото предложение на “Netflix” и носи сериала на гърба си. Изпълнението му придава свежест и нямах търпение да го видя на екрана, когато видях героя му. За да се случи това, обаче трябва да е добър сценарият и в известна степен е, но не достатъчно.

„Озарк“ притежава мрачен и на моменти сатиричен поглед върху обикновения човек, допуснал малка грешка, която му коства целия живот. Още в първия епизод, всичко излиза извън контрол, създавайки усещането, че през цялото време ще бъде така и Марти ще се опитва да се измъкне жив от всичко, но уви. Основният проблем е, че шоуто задава тон в самото начало, който не бива спазен през остатъка от сезона. Цялото му семейство, включващо съпругата Уенди, дъщерята Шарлот и сина му Джона, са забъркани в тази каша. След като действието започва да се развива в градчето Озарк, виждаме индивидуално проблемите на всеки от тях, което е интересно, но в същото време отнема значително от темпото на сериала, което е форма на недостатък. Героите във фамилията са скучни и развитието им не е започнато с небходимата доза интерес. Лично аз, когато трябваше да гледам сцени с децата на главния герой, не обръщах внимание какво се случва. Но, нека да се върнем към сюжета. Марти среща редица предизвикателства в малкото местенце, на което се установява и разбира, че има и други проблеми пред себе си, освен мексиканския наркобарон, за когото работи. В тази си част, създателят Бил Дюбък е уцелил точната комбинация – колаборацията между всички тези герои, която сама по себе си е основният двигател.

Интересен факт е, че още на втория епизод достигнах до прозрението, че сериалът ми се струва познат и се зачудих защо. Отчаян човек, работи за наркотрафикант, за да опази себе си и семейството си живи. По пътя среща изпаднал от социалния си статус герой, превръщайки се в неговата дясна ръка. Съпругата му на моменти е дразнеща с прекалената си загриженост и от една страна му помага, но от друга по-скоро пречи. Междувременно мъртви тела се затварят във варели с киселина. Да, звучи ви познато, нали? Не само аз и вие усетимте приликата с „Breaking Bad“, но и доста от критиците. Въпреки тази прилика, шоуто заживява свой живот, разграничаващ се от използвания за пример сериал. Да, може да взимства доста от идеите му, но „Озарк“ колкото прилича на сериала на Винс Гилигън, толкова се и различава.

Както вече споменах, бях приятно изненадан от Бейтман. Създаденият му комедиен образ от „Ужасни шефове“ и „Развитие в застой“ изглеждаше непробиваем, но тук той доказва колко много потенциал има като драматичен актьор. Лора Лини също играе прекрасно ролята на загрижена и дразнеща съпруга. Децата, особено синът, малко разочароват с играта си, не мога да кажа дали е заради сценария или просто неправилна насока. Множеството обрати, тихо представени на зрителите, говорят за интелигентно писане, но не толкова интересните герои, говорят и за липса на внимание към тях. Половината епизоди са режисирани от Бейтман по невероятен начин. Мрачната обстановка и похватите, използвани за развитие на сюжета много напомнят на произведение на Финчър.

В обобщение, „Озарк“ е интересен и увлекателен, но все още има много какво да покаже. Изпълненията си заслужават, а писането е на двата полюса между добро и малко по-добро. Все пак това е само първи сезон, когато „Breaking Bad“ беше пуснат, никой не говореше, че съществува вероятност той да е най-добрата ТВ драма в историята на телевизията, така че ви препоръчвам този мрачен и увлекателен сериал, макар и с леката нотка на резервираност относно това дали ще ви допадне.

Виж трейлъра на сериала тук.

⇒ Ако този текст ти е допаднал, можеш да харесаш официалната ни страница и във Facebook: Melange, за да следиш за още актуални рецензии.