Силата на поезията в ежедневието на Патерсън
Можеш ли да бъдещ щастлив ако животът ти е колаборация от ежедневие и нищо случващо се? Отговорът е да, но само ако имаш нагласата да виждаш красотата в малките неща и в света, който те заобикаля ежедневно. Осмеляваш ли се да излезеш на улицата, да се огледаш и да си кажеш: „Моят живот е прекрасен, имам всичко, от което се нуждая и не искам повече“? Малцина са тези, които ще го направят, не защото е трудно да го изрекат, а защото няма да го почувстват.
Филмът „Патерсън“ на Джим Джармъш е точно такъв, за този, който има очи за поезията в детайлите. Ще попитате кой е той? Героят Патерсън – шофьор на автобус в град Патерсън и в свободното си време пише стихове. Името далеч не е случайно, тъй като това е родното място на именития поет Уилям Карлос Уилямс, а една от неговите най-известни поеми е озаглавена именно по този начин. Ако трябва да резюмирам идеята на филма накратко, ще споделя следния цитат от автора на текста:
„Патерсън е дълга поема в четири части, в която човекът в себе си е град, започващ, търсещ, постигащ и приключващ своя живот, наподобявайки град, с всичките му детайли, които дават израз на личните му убеждения, на инертните сили, които го моделират. Първа част представя първичния характер на мястото, втората добавя съвременните му особености, третата търси език, за да ги вокализира, а четвъртата (река под водопадите) си припомня предните три – всичко, което човек може да постигне в един живот.“
Джим Джармъш пресъздава (не)обикновена атмосфера на (не)обикновения живот на една (не)обикновена обичаща се двойка, чието очарование е в това, че самите те са си самодостатъчни и в ежедневния свят.
Денят на Патерсън в едно изречение: Всяка сутрин става в един и същи час, събуждайки се (почти) винаги преди алармата, целува любимата си, кара своя автобус, черпи вдъхновение от обикновените и злободневни разговори на пътниците и старателно записва мислите си в тефтер. Съпругата му Лора си стои вкъщи, където твори, рисува, занимава се с дизайн, прави къпкейкове, учи се да свири на китара и търси себеразвитие, наблюдавана от домашния им любимец – английски булдог.
Неизбежно ще си зададете въпроса: „Но кое от всичко изброено си заслужава да се види на голяма екран, в рамките на 118 минути ежедневие?“ Струва си човек да се вгледа в детайлите, защото всички елементи и цветови контрасти, на които се акцентира във филма не са случайни, те дават отговори за житейски истини, стига човек да позволи на съзнанието си да вникне под повърхността им.
Стиховете, написани с молив, течащата вода от водопадите (която дава муза на стиховете му), дори кибритените кутийки „Ohio Blue Tip” и вглеждането в тях, са началото на емоциите, които ще разкрият обрата в живота на героите. Те са повод да се навържат всички изброени подтекстови детайли. Дори афинитетът на Лора към черното и бялото, всички рисунки, дрехи и предмети в дома им са с тези цветове, подсказват за известна мания и вътрешна неудовлетвореност. Проблемите не липсват, както във всяка връзка, но Джим Джармъш умишлено ги подминава, за да изведе на преден план мечтите и целите, които двойката си поставят и постигат заедно.
Операторът Фредерик Елмс е невидимият герой, който умело успява да разкрие красотата на града. През цялото време зрителят има усещането, че нищо не се случва, но всъщност се случва по невероятно красив начин. Посланието в края на филма при срещата на Патерсън, с човек, който твърди, че „диша поезия“ е, че поезията може да вдъхне живот дори и на най-обикновените неща от ежедневието, като ги превърне в нещо наистина специално.
Искам да избегна излишния апотеоз на филма, със сигурност не бих могла да го нарека шедоьовър, както и не бих го препоръчала на всеки, но „Патерсън“ е филм, който си заслужава да бъде изгледан с една по-особена нагласа и известна доза търпение. Ако трябва да набележа известни слабости на филма, то това е цялата тази протяжност и бавно развиващо се действие, но когато е умишлено търсен ефект, е редно да му дадем шанс.
Щастливият живот за един, е пагубен за друг, а дали някой ще се припознае, зависи изцяло от самите Вас. 🙂