Българският игрален филм “Преброяване на дивите зайци” на режисьора Едуард Захариев от 1973 година е пример за утвърждаването и развитието на антиконформисткия филм. Акцентът е поставен върху битовите епизоди, а заглавието подсказва, че може да се разгледа и като социална сатира. Застъпените конфликти са с общочовешки характер, притежаващи обобщен смисъл. В първите кадри, с посочения брой яребици в района се задава ключовата тема за преброяването, впоследствие акцентът е изместен върху зайците, служейкиФ като метафора за обобщаването на една идея. На преден план изведените разлики между това какво трябва да направи всеки герой, разгледан през професията си и това как е принуден да постъпи, предизвикват комични моменти. Сериозността на цялата военна операция придобива изцяло хумористичен облик, показващ разминаването между поставения висок идеал и сблъсъка с житейската действителност.
Набляга се на социалните отговорности, които носят героите с професиите си от морална и общочовешка гледна точка – ветеринарният лекар, учителят, акушерката.
От самото начало не остава незабелязано мълчанието и отделянето на младия инженер (Филип Трифонов) от общоприетия модел на поведение и установен ред, което съществено го различава от останалите, сляпо подчинени на възложените им задачи. Именно той може да бъде визприет, като героя антиконформист във филма, който не се примирява със статуквото.
Обсъждането на отсъстващия ветеринарен лекар, решил да помогне на животно в нужда, насочва мисълта на зрителя към бунта и опълчването срещу поставената му задача да се включи в акцията с преброяването. Подчертава се неговата социална принадлежност, като обществен служител, който няма право на избор, а изплезеното магаре след тази сцена олицетворява отказа от въведените правила.
Участието на актьорите Филип Трифонов, Тодор Колев, Георги Русев и много други не остава незабелязано, както и техните герои са основополагащи за създалите се комични ситуации по време на историята. Сценарият на Георги Мишев е изпипан в детайли от самия него, а музиката на композитора Кирил Дончев е в синхрон със случващото се. Ясно е показана обществената деградация, а режисьорът Едуард Захариев и сценаристът Георги Мишев уместно използват в похвата безпощадната и изобличителна сатира.
Във финалните кадри, героите застанали под вековно дърво се веселят, пируват и многократно повтарят: “Хубав край, хубави хора!”, а внезапно сменящият се кадър, с останалия сам другар Асенов (Ицхак Финци), контрастира в унисон с песента, която асоциативно насочва към душевността на героя и лишеното му от смисъл съществуване.
Общото между двата български филма „Преброяване на дивите зайци“ и “Селянинът с колелото” от 1974 година на режисьора Людмил Кирков, отново по сценарий на Георги Мишев, се състои в следването на сатиричната линия на антиконформисткия филм и топосът – село Югла.
През 70-те години на ХХ век българските творци се сблъскват с демагогията на управляващите, които обявяват несполучливия социален експеримент за победилата утопия. С мощни репресивни средства парират всички прояви на социално недоволство. Това неминуемо се отразява на българското кино, но проблясва надежда, след като в Европа настъпва моментът на голямата илюзия за идеологическо събуждане. Пражката пролет оказва изключително влияние и върху родното ни кино от гледна точка на разкрепостяване и излизане от рамките на догмата. 70-те години на XX век са време на подем в българското кино.
