„Rachel Getting Married“ – има филми, които те карат да чувстваш
Това е един от филмите, които отдавна си стоят в Уочлиста и отлагам, и отлагам… Докато една вечер не реших просто да видя как ще ми понесе ако изгледам една драма, за която не съм чувала нищо особено, а просто ми е попаднала случайно.
Не мога да кажа, че харесвам Ан Хатауей. Винаги я свързвам с лигави роли в детски филми и романтични комедии. Единствено се сещам за трансформацията ѝ за ролята в мюзикъла „Клетниците”. Е, след като изгледах „Рейчъл се омъжва”, определено започвам да променям мнението си.
Плотът не е нищо ново – наркоманка се връща от възстановителен център за сватбата на сестра си. Филмът се развива през двата дни, в които тя се среща със семейството си и зрителите научават техните тайни и мъки.
През цялото време си мислех за най-популярния филм от „Догма 95” – „Фестът”. Историята е отново свързана със семейството, с разликата, че поводът да се съберат заедно не е сватба. Освен това съм склонна да твърдя, че филмът с Хатауей в главната роля, е ако не на 100%, то поне на 90% в стила и по правилата на Догма 95, което за хора, които не са запознати, може да изглежда скучно и дори дразнещо. Музиката е на живо, камерата на доста места се клати, има много кадри, които са снимани като любителски, светлината в повечето сцени е естествена или от осветлението на къщата.
Има филми, които те карат да чувстваш. Да съчувстваш. Макар и историята да е предвидима, е представена толкова искрено, че влияе пряко върху емоциите. Човек може да усети щастието на хубавия повод – сватбата, но и болката, която въпреки това не може да бъде скрита. Нима не е това животът?!
Емоциите във филма се движат по тънката линия любов-омраза, прошка-вина, състрадание-страдание и това прави „Рейчъл се омъжва” истински.
След като изгледах филма, четох ревюто на Роджър Ебърт, който му е дал оценка 4 от 4 и започва с впечатлението, че филмът го е „вкарал във филма”, че е успял да почувства атмосферата. В Rotten Tomatoes ми направи впечатление, че критиката го харесва повече от обикновения зрител. Това не е чудно предвид факта, че почти целият филм се развива в една къща и разчита на диалози, както и представянето на нещо съвсем достъпно – сватба.
Именно простотата прави филма силен. Речите на близките на Рейчъл карат зрителя да се смее с глас, именно защото са толкова близки до реалността. В контраст с тях са изповедите на сбирката на зависимите, които споделят своите болки и опитите за решения на проблемите си.
Целият филм е изграден върху контрасти, което го прави една вълнуваща драма, на която си заслужава да бъде даден шанс.
Нека не забравяме, че режисьорът на „Рейчъл се омъжва” Джонатан Дим, е заснел и „Мълчанието на агнетата” Аз никога не бих предположила.
Виж трейлъра.
⇒ Ако този текст ти е допаднал, можеш да харесаш официалната ни страница и във Facebook: Melange и да следиш за още актуални рецензии.