„Северна стена” или как дадох шанс на планинските филми
Често казвам на близките си хора, че когато съм в планината, се чувствам различна, по-жива, повече себе си. От дете обожавам почивките там, а последните години с нетърпение чакам летата, когато с приятели отиваме да катерим върхове, нещо, което започва да се превръща в традиция в компанията ни. Да покориш връх е една красива метафора, акт, който в буквален и преносен смисъл носи голямо удовлетворение. Да постигнеш целта си, но и да си отделиш време, радвайки се на успеха. Планината не е просто място за спорт, отдих, приключения, тя за съжаление може да бъде и много опасна. Винаги съм изпитвала нещо средно между възхищение и неразбиране към истински запалените планинари. Онези, които имат нужда от още и още адреналин и го набавят, рискувайки понякога дори живота си.
Във филма „Северна стена” става въпрос именно за двама приятели, които поставят едно огромно предизвикателство пред себе си – покоряването на връх Айгер по северната му страна. Филмът е по действителни събития и проследява опита за изкачване на германците Тони Курц, Андреас Хинтерщойсер и австрийците Еди Райнер и Вили Ангерер.
На пръв поглед описанието едва ли би накарало зрителя, който би искал да се разтовари след дълъг ден, да гледа филма. Когато един приятел ми го препоръча, бях леко скептична, но любопитството да си пусна “Bergfilm” (буквален превод: филм за изкачване на върхове), надделя.
„Bergfilm” е съществувал като отделен жанр в немското кино. В момента се използва предимно за документални филми. Жанрът не е особено популярен, единствената асоциация, която бих направила е с излезлия наскоро „Еверест”, който все още не съм гледала.
Нека се върна към конкретния филм. Действието се развива през 1936 година, а освен главната сюжетна линия, „Северна стена” разглежда и темата за журналистическата алчност и търсене на сензации на всяка цена. В „Северна стена” можем да открием и онази искрената, тиха, но много всеотдайна любов между двама души. Планински филм за изкачване и любов?! – Да, добре съчетани при това, без излишна драма и преиграване.
„Когато си в ниското, в подножието на стената и погледнеш нагоре, се питаш: „Как човек може да отиде до там горе? Защо някой изобщо би искал да го прави? Но когато след няколко часа си на върха и погледнеш надолу, забравяш всичко” – Тони Курц
В случая покоряването на връх Айгер ще донесе олимпийско злато на отбора.
Визуално филмът е на ниво. Впечатление ми направиха паралелните монтажи, които сякаш говорят свой собствен език. Не искам да издавам малките детайли, защото те правят филма. В процес на изграждане на историята, зрителят започва да се идентифицира и да съчувства на главните герой, което е разковничето, тази „планинска драма” да функционира. Фактът, че филмът е по действителен случай определено въздейства.
„Северна страна” е с времетраене около два часа, които не усетих. Напълно бях потопена в историята. Освен, че ме oстави със сълзи на очи, след края на филма си припомних респекта към природата и нейната стихия. Препоръчвам го на всеки зрител, желаещ да излезе от зоната си на комфорт да отдели два часа на филм, който се запечатва в съзнанието.
Виж трейлъра ТУК. ⇒ Ако този текст ти е допаднал, можеш да харесаш официалната ни страница и във Facebook: Melange и да следиш за още актуални рецензии.