Рецензия

Каквото и да кажем за Фелини и италианско-френската класика “Сладък живот” („La Dolce Vita“) ще бъде малко, затова ще набележа ключовите моменти, носещи естетическа наслада на възприятията, когато гледате филма многократно. Невероятното актьорско изпълнение и кинематографично майсторство са само една от силните страни. От друга страна ритъмът, изображението, актьорското поведение, динамичността на действието са на много високо ниво. Самият Фелини споделя:

“Това, което наистина ме кара да се замисля, е, че всеки си има своя собствена интерпретация на “Сладък живот”. Това беше много успешен филм, но и без този успех щях да съм щастлив от успеха на филма.”

Тези думи насочват зрителя да се замисли още като чуе заглавието, за това каква е неговата интерпретация за сладък живот.

В продължение на седем дни Марчело Мастрояни, в ролята на неуспял литератор-Марчело Рубини, се впуска в няколко неочаквани срещи, довеждащи до обрат в неговия живот. Именно в образа на журналиста се появяват за пръв път характерните за по-късния Мастрояни черти на „антигероя” на италианското и европейското авторско кино на 60-те години. Пуснал се по течението на живота той достига до съществени истини за човешкото съществуване.

Основните пространства, които главният герой обитава са светските среди, винаги навън, сред шумните заведения и скъпи ресторанти.  В “Сладък живот” не можеш да се скриеш от дебнещите папараци и бързо кипящ живот. Филмът представя многообразен пъзел от красиви и в известна степен фатални жени, които се явяват шаблон на различни обществени слоеве. Ревнивата съпруга на Марчело-Ема (Ивон Фюрно) преобръща представата му за семеен живот.

Красивата американска кинозвезда Силвия (Анита Екберг) пленява не само със своята харизма, очарование и магнетизъм на екрана, но и с общовалидните в живота реплики за любовта, които всеки зрител запомня. Когато я питат какво обича най-много в живота, тя отговаря:

“Обичам много неща, но най-много: Любов, любов, любов!”

…защото смисълът на съществуването е именно в това чувство, тайно мечтаейки всеки да изпита.

Друг интересн отговор, който дава на въпроса с какво обича да спи нощем-с пижама или нощница, тя отговаря с усмивка:

“Само с две капки френски парфюм”.

Тези отговори допълват нейното очарование, като говори на изящен английски език.

Женските образи във филма пленяват зрителските сетива и довеждат до естетическа наслада с магнетизма, красотата и очарованието си. Фотогеничността е от особена важност за присъствието на актьора пред камерата. Понятието фотогения е въведено в теорията на киното от Луи Делюк, за да определи неговата специфика. Той е френски писател, кинокритик и кинорежисьор и един от основателите на Френския авангард. Според него фотогеничност означава посредственост или по-скоро – златната среда. Както актьорът е фотогеничен, когато е сниман талантливо. Фотогенични са тези, които можем да включим в който и да е филм, без значение какво е осветлението, операторът или режисьорът.

Минималистичните реакции на актрисите в „Сладък живот“ засилват техните кинематографични умения да въздействат със силата на погледа и да “проговарят” чрез него. Притежават одухотвореност, изтънченост, финес, гордост, харизма, деликатност и очарование. Фелини убедително избира образи, които да  очертават съществени, ясни, психологически и социални характеристики при представянето на житейски среди, ситуации и проблеми.

Онова, което е тайнствено и неуловимо, винаги ще бъде в кръга на човешкото любопитство. Когато двама влюбени говорят, между тях в повечето случаи има нещо недоизказано и то повече е интересувало зрителя, от това, което си казват с думи. Такъв е случаят и с вечната класика „Сладък живот“ и никога няма да ми омръзне да го гледам отново и отново.

-> Трейлърът на филма можете да си припомните ТУК, както и да гласувате за „Сладък живот“ с оценка от 1 до 10.