На Густав фон Ашенбах му остава много малко живот и заминава за Венеция, където се увлича до маниакалност по младо момче, отседнало в същия хотел. Томас Ман заимства образа на главния герой от композитора Густав Малер (музиката на Малер се използва и за филма). Екранизацията на Лукино Висконти по романа на Томас Ман за сексуалното обсебване е подкрепен от великолепна музика – най-вече от третата и петата симфония на Густав Малер. Дърк Богард е непреодолимо привлечен от русоляв красив младеж в хотел във Венеция. Ашенбах от своя страна се оставя да бъде обсебен от игривия флиртаджия (Бьорн Андресен) и дори удължава престоя си в града, въпреки избухналата епидемия от холера.
Боугард прави забележително изпълнение като композитора с изящни маниери и залага повече на действието, отколкото на репликите си, за да пресъздаде боязливата колебливост на възрастния хомосексуалист. Освобождавайки персонала на хотела с едно махване на ръка, докато наблюдава с обожание тялото на момчето и придържа кърпичка пред носа си, болният герой на Боугард е в идеално съзвучие с декаданса на Венеция.
