Elle, Paul Verhoven, 2016
Името Paul Verhoeven е познато на голяма част от зрителите заради трилъра „Basic Instinct” (Първичен инстинкт, 1992), както и Sci fi филмите „Robocop“ (1987) и „Total Recall“ (1990). Ако разделим творчеството на холандския режисьор на филми, създадени през 90-те и нови такива, можем да направим заключението, че през последните двадесет години кариерата му върви надолу. Неслучайно много критици смятат най-новия проект на Верховен за своеобразно съживяване. Фактът, че „Elle” е първият филм на режисьора на френски език, е предпоставка за една по-голяма свобода на автора. Все пак шокиращите сцени и филмите, лишени от теми табу, са запазена марка на френското кино.
Филмът поставя в центъра Мишел (Isabelle Hupert), успешна бизнес дама, чието ежедневие бива помрачено от една случка, която би променила живота на всяка жена. Нейната реакция и причините за това ни разкрива режисьорът Верховен, като малко по малко в хода на филма сглобява парченцата от пъзела, наречен „Elle”.
“Elle” не губи време за подготовка на зрителя, вместо това още преди изтичането на началните надписи, ставаме слушатели, а след това и зрители на изнасилването на главната героиня. По-нататък целият акт бива показан с все повече детайли и без цензура. Още в първите минути на филма зрителят разбира, че Мишел няма да бъде типичната жертва, напротив – след изнасилването, денят й продължава все едно нищо не се е случило.
Героинята на Юпер е еманципирана до крайност жена, която знае какво иска и как да го постигне. Поставяйки я в центъра на целия филм, Верховен бавно разкрива мотивите й да прикрие акта на насилие, похват, който успява да засили интереса у зрителя. Мишел е силна до степен безчувствие, което прави образа й почти нереалистичен. Дори в отношенията си с най-близките хора, тя е прагматична и цинична. В работата си е мразена, но това не й пречи да бъде успешна. Всички тези детайли, които в процес на филма биват наслагвани, както и изпипаната до всеки малък детайл актьорска игра на Изабел Юпер, засилват напрежението и предположението кой и защо е насилника. От едно време нататък започваме дори да се питаме (или да се убеждаваме) дали тя не изпитва някакво извратено удоволствие от проявеното насилие.
Неразривна част от „Elle” са черният хумор и гротеската. Всеки герой е колкото стереотипен, толкова и различен. Пример е възрастната майка на главната героиня, която харчи пари за разкрасяващи операции и е сгодена за жиголо. Филмът ни среща и с бившия съпруг на Мишел, чиято нова приятелка е млада инструктурка по йога. Самата главна героиня изневерява на най-добрата си приятелка с мъжа й или обратното, зависи до колко зрителят желае да задълбае в любовния триъгълник. Кулминацията, разбира се, е съседът, който зад маската на набожност буквално поставя маска и е склонен да насилва жени.
Интеракцията мужду героите създава множество комични реплики и ситуации, които разведряват цялостната обстановка в “Elle”. Сериозни теми и случвания биват казани по най-баналния начин. Пример са сцените, в които Мишел съобщава на приятелите си, че е изнасилена, признанието й, че е любовница на мъжа на най-добрата си приятелка, както и обобщението, че внучето всъщност не е от сина й.
Сюжетната линия, която остава сякаш незавършена, е историята на бащата – сериен убиец. Дори и взета за опит да бъде обяснено поведението на протагонистката, филмът можеше да функционира и без фигурата на бащата злодей. Начинът, по който историята е разкрита, е твърде елементарен, чрез новинарска емисия по телевизията и това се превръща в една от слабите страни на филма. Погледнато от друг ъгъл, обаче, разказаното насилие, което бащата на Мишел е прилагал върху жертвите си, се конкурира успешно с повтарящите се сцени на изнасилване и бой, които стават все по-интензивни до края на филма.
След като Мишел разбира кой е виновен за изнасилването, чувствата й към похитителя са на ръба на омразата и привличането. По този начин зрителят е провокиран да изпита или отвръщение, или разбиране. Верховен отново се заиграва с първичните инстинкти на протагонистите си като не минава границата и отношенията между героите му нито за момент не се превръщат в прости и пошли.
Визуално филмът донякъде влиза в естетиката на Nouvelle Vague, показвайки епизоди от ежедневието на героите. По-голямата част е заснета в къщата на главната героиня, както и в офиса й. Като допълнение към това, можем да споменем и влиянието на майстора на съспенса Хичкок, тъй като “Elle” успява да държи зрителя в напрежение от началото до края. Трейлърът на филма можете да видите ТУК.
Макар и създаващ впечатление за rape and revenge movie, „Elle” успява да достигне до нови измерения на поджанра. Зрителят излиза от зоната си на комфорт, бива провокиран да следи действието и да мисли. Зад бруталната и преувеличена реалност в “Elle” стоят междучовешките отношения, на които е позволено да бъдат нестандартни. Както във филма, така и в живота, няма схеми, границите определя всеки един от нас на базата на заобикалящите ни фактори.