Тезата на Жан Реноар е, че хората не се делят по вертикала, а по хоризонтала (социални групи). Заглавието „Великата илюзия“ е такова, заради заблудата, че няма да има война. Сюжетът не дава особено указание за каква “илюзия” става въпрос. Разказва за живота и опитите за бягство на група френски военнопленници в германски плен по време на Първата световна война. Думите на Марешал, че по нищо не си личи, че планинската верига в далечината бележи швейцарската граница, Розентал отвръща:
„Границите са измислица на хората. Природата не я е грижа за тях.”
Всички теми във филма могат да бъдат организирани и разбрани около идеята за неприродността (противоестествеността) на границите между човешките същества и в този смисъл за илюзорността, от гледна точка на самото естество.
В действителност, филмът като цяло може да бъде разбран като третиране на темата за илюзорността на границите между хората в пълнотата на тяхното възможно многообразие, граници – съсловни, имуществени, етнически, расови, национални, културни. Жан Реноар сякаш търси падането на границите между хората изцяло в личен план – в индивидуалната саможертва, в личното приятелство и в любовта. Той се саморазкрива не просто като голям майстор на киноезика, но и като творец, надарен с добър нюх към автентично човешкото.
Вижте трейлъра на филма.
