Рецензия

Нина Ганчева
Прочетете рецензията

Във филма „Време е за авантюри“ на Жером Бонел се разглежда историята на двама авантюристи, които се запознават във влака и ни потапят в едно дълго пътешествие от случки и емоции. Главната героиня Аликс (Еманюел Девос) е французойка, която пътува от Кале за Париж, за да се яви на пробни снимки за филм, а Дъг (Гейбриъл Бърн), с когото се среща е британец и съдбата по интересен начин преплита техните пътища. Пътувайки във влака двамата герои засичат погледите си по онзи магнетичен начин, който дава яснота, че ще се оформи интригуваща история. Авантюрата е загатната още в самото начало на “случайното” им запознанство. Привличането помежду им проличава по-нататък в развръзката на филма, но основата е поставена с пресичането на един поглед, който се запечатва в съзнанието на зрителя и пробужда неговото любопитство какво ще се случи между тях.

melange

Очите са повод за интересна интерпретация и чрез външното им описание се загатва вътрешното състояние на героя. Те са прозорец и към душата, в който се оглеждат поривите, стремежите и състоянията на всеки от нас. Еманюел Девос и Гейбриъл Бърн се превъплъщават в героите си, носят особен магнетизъм, който не остава незабелязан. Всяка тяхна среща започва по интересен начин и завършва непредвидено: във влака, където е началото на историята им, през погребението и срещата в хотела, а краят на историята им слага отново влакът, където всъщност е започнала.

Действието във филма е забавено, тече по-скоро плавно и не толкова динамично, което създава усещането за спокойствие, но и в известна степен напрежение, в очакване нещо разтърсващо да се случи. Очарованието на авантюристичното приключение се състои в непредвидимостта на героите, но и в дискретността на поведението и премереността на жестовете им.

melange-2

Дъг е професор по литература, британец, с дълбока душевност, мълчалив, загадъчен, което го превръща в още по-неустоим, а погледите между тях са многозначителни. Аликс е атрактивна, изпулсивна, пряма, чувствителна, силен женски образ, който успява да преодолее себе си до известна степен и е антипод на сестра си с истеричното си поведение. Въздействието на този филм се състои в майсторството на Еманюел Девос и Гейбриъл Бърн, зрителят да преживее тази авантюра посвоему, така както я разбира.

Във филма се забелязва известен анахронизъм, доколкото телефоните с шайба (които Аликс непрекъснато използва) и звънят в заведението, в хотела, дори на гарата са актуални за днешната съвременност, а филмът е от 2013 година, което веднага насочва вниманието. Анахронистично е за модерен човек от епохата на 21-ви век  да не използва мобилния си телефон, като средство за комуникация в епохата на компютъра и напредналата цивилизация. Но това вероятно е умишлен избор от  страна на режисьора Бонел, което може да е с цел ексцентризъм и в известен смисъл естетическо или етическо предпочитание.

Когато зрителят проследява сюжетната линия на филма и тя обсебва всичките му сетива, не би си помислил, че действието се развива днес, а по-скоро в по-далечно минало, но с проблеми, които са валидни за съвременността. Пейзажите, екстериорът, заведенията, кафенетата, дори хотелът, показват друго измерение, но те са само фон, на който се разгръща любовната история. Силното чувство, което се поражда по необясним начин между тях витае във въздуха и ни кара да се вдъхновяваме.

Силно впечатление правят и часовниците, които се появяват на няколко пъти във филма. Тяхното присъствие веднага кара зрителя да направи асоциация с изтичащото време и забързаното ежедневие на всеки от нас, което ни притиска по един или друг начин. Еднообразието на едно и същото, в което е невъзможно да се осмисли човешкото присъствие, обезличава човека, отнема духовните ценности на битието. Образът на часовника е много интересен от гледна точка на множеството смислови значения, които носи. Чрез него ние „виждаме” времето и си създаваме илюзията, че можем да бъдем негови господари, но само на нашия личен и субективен часовник, защото ние сме изцяло подвластни на този, който управлява целия свят и съществуване. Часовете, минутите контролират нас и целия ни живот. Аликс е в състояние на раздвоение, лутане какво да прави с живота си от тук нататък, по кой път да поеме. Тя винаги закъснява, опитвайки да намери себе си. Часовникът оказва много мощен натиск върху индивидуалността. Модерният човек обикновено е притиснат от времето. Тиктакащият механизъм представя постоянната ни зависимост от времето, което имаме (или нямаме на разположение). Времето „руши” всичко. То преминава като всепомитаща стихия и нищо не би могло да го спре. Изтича като човешкия живот, подвластен на него.

Затова Аликс е на кръстопът, тя се страхува да поеме риска, самата тя казва на Дъг по време на разговора им в хотелската стая, че няма смелост и най-вече спокойствие. След тези думи зрителят започва да си отговаря на поставените въпроси в началото на филма. Целият този страх е продиктуван от нейното раздвоение, защото тя е обвързана, а вид неудовлетворение я подтиква към изневяра, множеството позвънявания към мъжа ѝ, който не отговаря на обажданията ѝ, я кара да се замисли в какво се състои щастието, във вечната заблуда, че тя е с него или в една мимолетна авантюра, която ѝ носи временно щастие?

Пътят е основна константа в целия сюжет, героите са в непрекъснато движение, във влака, в метрото. Би могъл да бъде осмислен като метафора  на търсещата душа, която не може да открие себе си. Изборът на посока, като осмисляне в живота, към намиране на собствено удовлетворение и мястото на човека в социалната среда.

13256_0

Това, което разделя героите от една страна е възрастта, различията, средата в която живеят и интересите, които имат, но ги събира тъгата в погледа и на двамата, което веднага задава въпроса: Защо тези герои са тъжни, каква е тяхната лична драма и готови ли са наистина да се впуснат в мимолетна авантюра? Ще ги направи ли по-щастливи или финалът ѝ ще бъде с тъжен или може би отворен край? Авантюрата се състои не толкова в истинския смисъл на думата, а по-скоро като риск, доколкото е премерен, за да направи Аликс и първата голяма крачка по пътя към промяната. Заключението зрителят трябва сам да допише за себе си и да прецени до каква степен всеки от нас е подготвен за подобно приключение, с цената на какво? Разбира се, значението на заглавието е различно за индивидуалната личност и се тълкува по многообразни начини.

5.9

Приемлив

Нина Ганчева
е филолог по образование и дипломиран магистър - специалност „Литература, кино и визуална култура“. Интересува се от европейско кино, дигитален маркетинг, съвременна европейска проза и пътувания. Тя е основател и главен редактор на „Melange”.

Напишете отговор

Вашият email адрес няма да бъде публикуван.Задължителните полета са маркирани *

Може да ползвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

*

Загубена парола

Регистрация