„Жената чудо“ или чудото, от което „DC“ се нуждаеше
През последните две десетилетия, рядко сме ставали свидетели на главни женски персонажи в киното. Единствените опити бяха след 2000 година с „Жената-котка“ и „Електра“, а те не са от най-стойностните филми, които сме виждали.
Един от символите, който и до ден днешен, бих казал, е образец за това как женски персонаж може да ръководи филм, също толкова добре, колкото мъжки, си остава Жената-котка от „Батман се завръща“ (доста подценена лента като цяло). Мишел Пфайфър влиза в роля, извън стереотипа за това как жените могат да диктуват историята на един филм. Преди малко повече от 2 месеца, студията „Уорнър“ и „DC“ ни представиха женския супергерой, който заслужаваме и уцелиха точно в 10-ката , а именно с „Жената чудо“.
Историята разказва за младата Даяна Принс и нейния живот на отдалечения остров Темискира. От малка, тя бива обучавана как да бъде амазонски воин, въпреки първоначалния отказ на майка ѝ. По-нататък съдобоносна среща ще я отведе в модерния свят, който ще преобърне представите и идеалите съществуващи в съзнанието ѝ от дете. В комбинация с това, тя ще се превърне в героя, от който светът се нуждае и ще раздава много ритници в допълнение.
„DC“ имаха сериозна, дoри отчайваща нужда този филм да бъде успех. Той носеше на плещите си два предишни проекта, приети като единодушни провали и нямаше друг избор, освен да бъде спасителната лодка за вселената на комиксовия гигант. Е, единодушно мога да заявя, че дойде моментът, в който да си кажем, че най-накрая, след няколко години разочарования, „DC“ създадоха лента, показващ пълния потенциал, който студиото притежава.
„Жената чудо“ притежава всичко необходимо: хумор, пленителна история и невероятни герои. Режисьорката Пати Дженкинс открито показва влиянието си от първата екранизация на „Супермен“ на Ричърд Донър с история, която на моменти е комична, а в същото време и толкова трогателна. Още в самото начало виждаме как всъщност се заражда образът на Даяна Принс и нейното израстване като амазонски воин на остров Темискира.
В самото началото на филма в една от сцените е показана тип експозиция за произхода на амазонките, която можеше да изглежда пресилена, но в случая е доста на място. С пристигането на героя на Крис Пайн всичко се променя. Даяна се впуска в приключение, което ще ѝ помогне да израсне в света на хората.
След като вижда света на смъртните, Даяна попада в нещо като културен шок. Тук, сценаристите много умело представят противопоставянето между двата свята и задават интересни въпроси относно отношенията между мъжа и жената. Начинът, по който е възприеман нежният пол в модерното общество, пречупено през призмата на героя на Крис Пайн и този на амазонската принцеса. Едно от нещата, което най-много ми допадна е, че Пати Дженкинс не цели да създаде модел за подражание, а герой, на когото да симпатизираме.
По отношение на техническата част на филма, подходът е фантастичен. Усеща се доза феминизъм, показваща, че жените заслужават, също толкова кредит за това, че са супергерои, колкото мъжете, но не преекспонира натрапчиво, каквито опасения имах. Някои сцени в самото начало са с прекалено много ефекти и изглеждаха нереалистични, въпреки добрата хореография.
Откъм сценарий не мога да съм по-доволен за филм от този ранг, с малки изключения. Любовния сюжет между Даяна и героят на Крис Пайн, някак си дойде твърде пресилен. Докато самата сцена показваща кулминацията на любовния романс бе красива, предхождащите я събития не бяха на необходимото ниво, за да надградят до този момент. Самият злодей не беше достатъчно развит персонаж и мотивите му бяха неясни.
Няма как да скрия вълнението си, че най-накрая получихме филм, заслужаващ цялото ни уважение, ръководен от дама. С успеха на лентата сме на прага на отприщването на много нови филми с женски супергерои, което може само да ни радва. „Жената чудо“ поведе след себе си една малка революция в Холивуд и доказа, че и жените могат да печелят също толкова добре, когато са на екран, колкото силния пол.