„Живей всеки ден като последен и все някога ще бъдеш прав.“
Дългоочакваното заглавие Café Society е 47-ият филм на 80-годишната легенда Уди Алън, който с увлекателен замах ни развежда през 30-те години в Холивуд. Разпространено е мнението сред кинокритиците, че след „Син жасмин“, това е най-добрият му филм – едновременно интелигентен и трогателен, както и откровено хумористичен.
Още в първа сцена, зрителят e въведен сред живота на елита, между влиятелни личности, филмови икони и американски блясък. Фил Стърн (Стив Каръл) е могъщ агент на холивудски звезди, в центъра на събитията, интересува се повече от междуличностните си взаимоотношения в този тип общества, отколкото с роднините си, които са в Ню Йорк. Боби Дорфман (Джеси Айзенбърг) е лицето, явяващо се посредник между двата свята, решен да даде шанс на късмета си, отказвайки се от скучния бизнес на баща си, пристигайки в Лос Анджелис при своя влиятелен вуйчо Фил. Светът на звездите ще го заслепи или ще му помогне да прогледне, връщайки го обратно към Бруклин? Отговорът на този въпрос ясно проличава, в хода на действие след сблъсъка на младежа с реалността и необратимото му запознанство с Вони, роля изиграна от Кристен Стюарт – млада, красива и харизматична дама, изправена пред противоречия и трудни избори.
Историята проследява трудностите на една любов, изправена срещу светска суета и фалшив блясък. Боби е обикновено момче, произхождащо от консервативно еврейско семейство от Бронкс. Впоследствие се влюбва в секретарката на Фил – Вони, откъдето постепенно се заплита любовен триъгълник, характерен за сюжетите на Уди Алън. Момичето е изправено пред труден избор. От една страна има чувства към обикновено, непохватно и обожаващо я момче, а от друга страна обича влиятелен мъж, значитело по-възрастен, с брак от 25 години. В крайна сметка, изборът е прагматичен, а не емоционален, както бихте се досетили, ако внимателно проследите и прогнозирате действията на Вони.
Впоследствие, образът на непохватното момче от Бронкс е показано в друго измерение, след завръщането му в Ню Йорк, където управлява елитен нощен клуб, заедно с брат си, гангстер (Кори Стол). Този опит дава значителен напредък на нашия млад и на пръв поглед неопитен герой, който с времето става известен в тези среди.
Със зашеметяващ стил и ретроспективна палитра, Уди Алън припомня на своя герой някогашната му любов – вече холивудска съпруга, която се изправя пред него с излъчване, по-силно от всякога. Приливът на емоции, чувства и усещане за нещо недовършено завладяват Фил и Вони, подтиквайки ги към изневяра. Съпругата на Боби, роля изиграна от Блейк Лайвли (известна от сериала „Gossip girl”), изпъква с не по-малко ослепителна усмивка, изящност и в определена степен кокетство.
По отношение на сюжета, сценарият, който е подготвил Алан е този на контрастите, противоречията и изправянето на личността пред житейски избори. Лутането между разума и сърцето, между правото да бъдеш щастлив егоист или нещастен, но оставайки верен на разума. Страданието, видяно през призмата на влюбения, който едновременно е неудовлетворен от направените избори, независещи пряко от решенията на индивида.
Ако се питате какво означава заглавието Café Society, то то реферира към живота на елита, воден през 30-те години в Ню Йорк, където Боби се завръща, след като е еднократно отблъснат от Вони, а на негово място е преизбран вуйчо му Фил.
Това е първият дигитално заснет филм на Уди Алън, работейки усърдно с всепризнатия кинематограф Виторио Стораро, който успява да пресъздаде истинска магия на екрана с опияняващи тонове и заигравания със светлината.
В началото на филма един от героите казва: „Живей всеки ден като последен и все някога ще бъдеш прав.“ Но кръгът се затваря с думите изречени от Вони, а след това и от Вероника: „Сънищата са си сънища.“ Реалност или сън бе всичко? Изборът е твой!