Рецензия

Пламен Маринов

Черният Рицар“ – Ненадминатият и до днес шедьовър сред комиксовите филми

След като Кристофър Нолан отново успява да впечатли с „Dunkirk“, продължавам (макар и след доста време) и до ден днешен да разисквам любимата си трилогия. С натрупването на популярност с „Батман в началото“, „Уорнър Брос“ решават да поверят следващата част в ръцете на Нолан. Вдъхновен от известни кинокласики, той създава лента, която продължава да бъде златен стандарт за комиксовия жанр.

„Черният рицар“ следва събитията след „Батман в началото“, като показва процеса по разчистването на престъпниците от улиците на Готън. Комисар Гордън и Батман работят в екип, но са принудени да се доверят на новия прокурор, известен като „Белият рицар“ на Готъм, Харви Дент в борбата си срещу злодей, невиждан досега – Жокерa.

melangeМного се е изговорило по темата за това какво означава филмът за днешната индустрия и като цяло за киното. След като в първия филм, Батман е показан повече като човек, отколкото като герой, то тук виждаме какво му коства решението да е герой и как се отразява на съзнанието му, когато е притиснат от човек, който не иска нищо друго, освен да види как светът изгаря. Покойният Хийт Леджър предава такава емоция на Жокера, която никой до сега не е виждал на екран. Той е уникалният злодей, имащ за цел не да убива, защото така го кара съзнанието, а да създаде хаос сред установения ред. Докато Батман е морален и има принципи, то Жокера няма и цели да разрушава и да накара маскирания герой да ги наруши. Основната битка в тази част на лентата не е физическа, а сблъсък на две идеологии за това как трябва да изглежда светът ни. На много от злодеите в съвременното кино им се придава мистериозен вид, но същевременно успяват да ги направят увлекателни с мисленето и действията си. Малко по малко, филмът ни отвежда до самото си заключение, показвайки, че героите не е задължително да бъдат обичани и харесвани от хората, за да са такива. Понякога те са тези, които поемат вината за действията на друг, за да съществува ред в обществото ни.

melangeМисля, че е излишно да навлизам в детайли относно всичко онова, което Нолан е постигнал с този филм, като сценарий и режисура. Той успява да избута комиксовия жанр на толкова високо ниво, че никой до момента не е успял да го надмине. След многобройни гледания, все още не мога да открия кадър или част от историята, която да не ми харесва или да ми се струва излишна поради някаква причина. Актьорските изпълнения са изключителни, като изключим Леджър, който е „извънземен“ в това, което успява да постигне, макар и с доста висока цена. Единственото изпълнение, което може би ми се видя не на място е Маги Джиленхол. Тя изглежда неубедителна като Рейчъл, в сравнение с предишния филм, където в ролята е Кейти Холмс.

dark knightМисля, че ако сте прочели дотук, то можете и сами да се досетите, че препоръчвам „Черният рицар“. Това, което винаги ще го отличава от всички останали, е фактът, че не е комиксов филм, а история с цел и дълбок замисъл.


⇒ Ако рецензията ти е допаднала, можеш да харесаш официалната ни страница и във FacebookMelange, за да следиш за още актуални рецензии и препоръки. 🙂

8.9

Страхотен

Пламен Маринов
е настоящ студент по "Мениджмънт на туризма" в Олборг, Дания. Отдаден фен на американското, комерсиално и независимо кино, без конкретни предпочитания в жанра. Харесва литературата и има афинитет към по-комплексни и усложнени сюжети с дълбок смисъл.

Напишете отговор

Вашият email адрес няма да бъде публикуван.Задължителните полета са маркирани *

Може да ползвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

*

Загубена парола

Регистрация