Едуард с ръцете ножици – една модерна и актуална приказка
Какво означава да си различен в едно общество, където всички са еднакви? Да се покажеш ли или да се прибереш завинаги в черупката си, там, където си защитен, макар и самотен?
Едуард (Джони Деп) не е човек, той е създаден по човешки образ и подобие от изобретател, но преди да получи финалния „щрих” – своите ръце, създателят му умира и Едуaрд остава сам и с ножици вместо ръце. Години наред живее в своя замък на хълма, докато един ден бива намерен от представителка на козметична фирма, която решава да пробва късмета си там, където никой друг не е посмял. При срещата си с Едуард, тя се плаши, но след минутка без да мисли, решава да го приюти в своя дом и да го внедри в обществото. Така започват приключенията на човека с ножици, вместо ръце.
Сюжетът на филма лесно може да се определи като приказен. Характерната доброта на хората, граничеща с наивност изпъква още в началото, когато госпожа Пег (Даян Уийст) взема решението да приема Едуард като част от семейството. Ако приемем филма за приказка, то Пег е добрата фея, Едуард може би е звярът, с потенциал да се превърне в принц, а може би е жабата, която чака своята принцеса. Разбира се, имаме и принцеса в лицето на тийнейджърката Ким (Уинона Райдър), която първоначално изпитва страх и погнуса от Едуард, но накрая, е пленена от доброто му сърце.
Филмът е визуално изпипан до съвършенство, както всеки друг на Тим Бъртън. Контрастът между фигурата на Едуард и останалите протагонисти е огромен – той е облечен в черно, рошав, с ножици и бледо лице – почти като герой от черно-бял филм. (А може би типичен герой от немския експресионизъм?) Мястото, където живее, е мрачен, злокобен замък, потънал в паяжини и прах. Всъщност типичен дом на злодей. Отново чрез контраст са изградени и двете места – замъкът на хълма и подредените, ниски, шарени къщи на жителите на градчето – долу.
Градчето, където живеят останалите герои на Тим Бъртън е измислено. Цветово – шарено, ярко, красиво, но съвсем еднакво. Къщи, коли, дворове, дори и хора, като правени по една и съща мостра.
Още в първите минути зрителят започва да си задава въпроса – кой е изобретеният – Едуард или всички тези еднакви хора, които живеят в заблуда, че са нормалните?
Измисленото на пръв поглед градче, всъщност е критика на американското общество. Филмът осмива клишетата за перфектните домове и американската мечта. Виждаме отегчените домакини, превърнали се в клюкарки, мъжете, които почти не присъстват във филма, презадоволените тийнейджъри, които не знаят какво значи морал, защото родителите им нямат време да им покажат или поне обяснят.
Семейството, което приютява Едуард е малко по-различно от всички останали еднакви семейства. Макар и спазвайки „традициите” в обществото, те са успели да запазят индивидуалност, дори и морал. В процес на филма и чрез множество комични моменти, които впоследствие придобиват трагичен финал, се засяга многократно въпроса „Кое е морално?”
Едуард няма много реплики във филма и по този начин, както и чрез близките планове на лицето му, изпъква актьорската игра на Деп и се подсилва контраста между него и останалите. На много места камерата показва буквално гледната точка на самия Едуард.
Важна роля играе и музиката (Дани Елфман), която във всеки от моментите подсилва комичния, а впоследствие трагичен развой на събитията. На моменти композициите напомнят на авторовия филм от 1958 “Mon Оncle” на френския режисьор Жак Тати (Jacques Tati). Основна тема и там е автоматизирането, роботизирането на модерното общество и какво е да си различен.
Макар и нечовек, Едуард се влюбва, а чрез своята непринуденост успява да спечели зрителя на своя страна. Злодеят не е той, а богато момче от квартала и разбира се накрая в неравностойна битка доброто, в случая различното (Едуард) – побеждава. Има смърт, има и кръв, но показани с лекота. Акцентът е поставен върху историята и изводите от нея, не върху насилието. Въпреки победата на доброто над злото, филмът няма щастлив край и влюбените не могат да бъдат заедно. Композицията се затваря заедно с връщането на Едуард в своя дом и продължаването на монотонния живот на жителите на градчето.
Какво ни казва Тим Бъртън с този филм? Доброто побеждава ли наистина? Дали това не е своеобразен отговор на самия режисьор, който е различен в Холивуд и до ден днешен критикуван точно поради тази причина?
Нека не забравяме, че това е първият филм, в който режисьорът има дял при написването на сценария. Едно е сигурно – въпреки множеството негативни критики, филмът остава класика и разглеждан в приказен контекст, представлява една модерна и актуална до днес приказка.
-> Трейлърът на филма можете да видите ТУК, както и да гласувате за него с оценка от 1 до 10.