Страданието като наказание през призмата на Алмодовар във филма „Хулиета“
Когато чуете името Педро Алмодовар кое е първото нещо, изникващо в съзнанието ви, освен факта, че е най-популярният представител на съвременното испанско кино? На мен лично филмът „Говори с нея“ (2002), който спечели Оскар в категорията „Най-добър оригинален сценарий“, води класацията ми. Педро е изключително ценен от критиката режисьор, сценарист и продуцент, а в качеството си на такъв е бил многократно награждаван с престижни и международни филмови отличия, сред които Оскар, Златен глобус и други.
Преди да започна с анализа на „Хулиета“, ще си позволя да подчертая с няколко думи проблематиката във филмите на Алмодовар, тъй като има пряка връзка с конкретната лента. Почеркът му е неподражаем, по начин, по който само режисьор с испанска кръв може да притежава. Тежките социални и лични конфликти, примесени с мелодраматичност и трагедия са само една малка част от неговия стил. Акцентът е поставен върху жената, дълбочината на нейната същност, различните ѝ сексуални прояви, а под прицела му почти винаги можете да срещнете и темата за религиозността, по-конкретно Католическата църква. Самата Пенелопе Крус дължи до голяма степен известността си на Педро в „Жива плът“.
„Хулиета“ бе представена на Киномания 2016, като прожекцията, на която присъствах в зала 1 на НДК имаше очаквано завиден успех, защото испанецът знае как да събуди интереса на зрителите. Сценарият е базиран на три разказа от сборника „Бягство“ на канадската нобелистка Алис Мънро. В него присъства от всичко по малко.
Самият Педро признава в интервю, че това е първият му филм, в който преобладава чувството за вина и наказание, а това усещане никога не е било типично за неговите ленти. Тук няма да откриете никаква доза хумор или ирония, а точно обратното, една сериозна драма, която ни подтиква да се почувстваме виновни за определени свои постъпки в живота си. Човек рядко си дава сметка за това колко често отделя от времето си за роднини, защото изниква нещо „по-важно“, а само при мисълта, съвестта ни изяжда отвътре. Темите, които Педро разглежда във филмите си са валидни за всяка една епоха – тези за смъртта, майчинството, страстта и те ще бъдат вълнуващи винаги.
Действието се развива в Мадрид, където се срещаме с Хулиета , 55-годишна жена, учител по антична литература, решава със съпруга си Лоренцо да се премести в Лисабон. Ретроспективно във филма е показана главната героиня на младини, красива, жизнена и често е обект на желания от страна на мъжете. Влюбва се в Шоан, премества се в рибарско селце в Гасилия и двамата сключват брак, а малко по-късно се появява и тяхното дете. Кадрите умело се сменят, а историята е представена паралелно – преди и сега, приковавайки вниманието към миналото, явяващо се разковничето на настоящите проблеми. Дълго пазените тайни, разклатените взаимоотношения и вината, която изпитва една майка към дъщеря си са ключови за развръзката на сюжета. „Хулиета“ е женски филм, но това не означава, че трябва да бъде гледан само и единствено от представителки на нежния пол.
Проследявайки живота на жена от 25 годишна възраст (в ролята Адриана Угарте) до 55 годишна (в ролята Ема Суарес), ние ставаме свидетели на първите трепети, влюбвания, впоследствие трудности, меланхолия и съвкупност от чувства, през които минава всеки човек през съзнателния си живот. Написвайки писмо до дъщеря си, главната героиня описва всичко онова довело я до състоянието ѝ, подсказвайки разгръщането на история, която да наблюдаваме с неподправен интерес.
Проблемите навлизат с пълна сила, когато Хулиета посещава имението на родителите си. Тя вижда тежкото здравословно състояние на майка си и го съпоставя с младата жена, на която баща ѝ плаща, за да се грижи за нея, а всъщност се оказва негова любовница. Болката е непрестанен спътник през цялото време от 96 минути. Съдбата на главната героиня е не по-малко трагична, когато загубва съпруга си, довеждайки я до дълбока депресия. Създалата се ситуация, от своя страна влошава отношенията и със собствената ѝ дъщеря.
„Хулиета“ е филм не просто за вината и страданието, а и за прошката, която е способна само една майка винаги да даде.
Вижте трейлъра на „Хулиета“ ТУК. Ако пък вече сте гледали лентата и ви е харесала, можете да гласувате с оценка от 1 до 10.