„Annihilation“ – шедьовърът, който никой няма да види
С годините, научната фантастика е доказала влиянието си върху многобройната аудитория.
Франчайзи като „Междузвездни войни“, „Стар Трек“ и „Блейд Рънър“ и до ден днешен имат много фенове, които с нетърпение очакват продълженията им. С течение на времето наблюдаваме тенденция за това как нискобюджетни sci-fi фликове все повече оставят в сянка. Говорим за предложения като „Predestination“ и „Under The Skin“, които имат история и добра визуализация, но нямат добър маркетингов подход за популяризирането им. Сходен е случаят и с „Изтребление“ (Annihilation) на Алекс Гарланд.
Ще си позволя съвсем накратко да разкажа части от сюжета, без да издавам ключови моменти от него. Млада биоложка (Натали Портман) губи съпруга си, който година по-късно се завръща изключително различен. Това, което тя разбира за отсъствието му, е повече от шокиращо и в желанието си да разбере причината, решава да поеме по неговите стъпки.
За съжаление, все повече филми с банални сюжети превземат мейнстрийм пространството. Например, след появата на мистериозния Annihilation, с добър актьорски състав, той бива пропускан, защото малка част от хората са чували за него.
Филмът е удоволствие, както визуално, така и интелектуално. Етапите, през които Алекс Гарланд заплита нишката до самия ѝ край, е изпипана до съвършенство. В главните роли има пет жении и всеки от нас би могъл да се оприличи с една от тях. Спорът в Холивуд за това, че жените не разполагат с достатъчно главни роли е опроверган и показва точно обратното – изравняване на силите.
„Annihilation“ е стойностен, не само заради ефектите, но и заради замисъла си. Друг пример за филм, който първоначално има подобна съдба с това, че е бил недостатъчно оценен и разбран, е “Blade Runner”, но това бързо се променя.
Едно от малкото неща, които Алекс Гарланд не е изпипал докрай, е героинята на Натали Портман. Налице са прекалено много ретроспекции, свързани с разкриването на образа ѝ, които на моменти са дразнещи, тъй като много по-интересни и увлекателни са случките в настоящето, отколкото в миналото.
В заключение мога да кажа, че „Annihilation“ е разтърсващ филм от начало до край и си струва да бъде гледан. Рядко си позволявам да определям дадена лента като изключителна, особено в сферата на научната фантастика, но тук мога силно да заявя, че това е едно от задължителните заглавия за всички кинофенове.
Към трейлъра.