„A Coffee in Berlin/ Oh boy“ – една ода за търсенето на себе си в Берлин
Когато си млад, свободен да направиш всичко, което си поискаш, живееш в град с неограничени възможности, искаш да грабиш с пълни шепи от живота, а вместо това правиш… нищо. Свободата, която води до безизходица.
Немският режисьор Ян Оле Герщер успява в дебютния си филм „Кафе в Берлин” от 2012 година перфектно да улови екзистенциалните въпроси, които всеки съвременен млад човек си задава.
Лентата проследява кратък отрязък от живота на прекъсналия обучението си по право Нико (Том Шиллинг) и интересните ситуации, в които изпада, търсейки себе си.
Началната сцена е кратка, но категорично задава рамките на филма. Той е черно бял и залага на комични диалози и събития, които осмиват сериозни теми.
Имах удоволствието да гледам „Кафе в Берлин” на кино в Берлин и още в първите секунди цялата зала се заливаше от смях.
Кинаматографията на филма е впечатляваща. Черно-белите кадри, имитиращи филм от зората на киното, кореспондират с една от подтемите на филма, а именно любовта на режисьора към Берлин. Тъй като самият град през по-голяма част от годината е мрачен, кадри в сивата гама му отиват най-много.
„Кафе в Берлин” разглежда ежедневието на Нико, похват, който напомня на филмите от Френската Нова вълна. Личи си влиянието и на слапстик комедиите, тъй като всяка интеракция на протагониста с друг персонаж е откровено смешна. Музиката е основно джаз, което допълва цялостната атмосфера на филма и носи голямо удоволствие.
Подобен филм както смислово, така и визуално, е „Франсис Ха” (режисьор Ноа Баумбак) и интересното е, че годината, в която излиза, е също 2012. Бих приела двете продукции за женската и мъжката гледна точка на един и същи проблем, а именно объркването когато си млад и искаш да вземеш всичко от живота.
Бих могла да сравня „Кафе в Берлин” с ранните филми на Уди Алън. Контрастът между големия град и малкия човек е типичен и за дебютния филм на Герщер.
„Кафе в Берлин” сблъсква зрителя с копнежите, комплексите, както и травмите на няколко персонажа през очите на главния герой. На пръв поглед лекият хумор всъщност разглежда сериозни теми, които вълнуват всеки германец, а и всеки европеец. Все пак трагедията у една комедия прави филмите от този жанр шедьоври.
Зачудих се защо в България не правим подобни продукции?
Защо не покажем проблемите в държавата си с чувство за хумор и през призмата на комедията?
„Кафе в Берлин” е една история, в която кафе не присъства. Събитията са тези, които събуждат главния герой.
Тази прекрасна трагикомедия си заслужава гледането, а защо не и едно посещение на красивия, черно-бял Берлин.
Историята те заинтригува, нали? Виж трейлъра на „Кафе в Берлин“ ТУК.
⇒ Ако този текст ти е допаднал, можеш да харесаш официалната ни страница и във Facebook: Melange и да следиш за още актуални рецензии.