Чешкият филм „Коля“ от 1996 година на режисьора Ян Свйерак е пo сценарий написан от бащата Зденек Свйерак, базиран по история на Павел Таусиг. Действието на екрана се развива сравнително бавно и последователно, проследявайки живота на чешки музикант и съдбата на едно петгодишно руско дете. Със съгласието на героя Франтишек Лука (Зденек Свйерак) да сключи фиктивен брак с млада рускиня, въпреки политическата обстановка и неговите принципи, се поставя началото на една заплетена и интригуваща история не само откъм социална проблематика, но и откъм общуване между личности комуникиращи на различен език. Във филма светът е показан и през погледа на детето, пречупен през неговата призма и светоглед, а самото заглавие насочва към конкретна личност. Разболяването на Коля (Андрей Челимон) може да бъде възприето като метафора на разболялото се общество и неразбирането, което се поражда у управляващите спрямо поривите и най-силните им желания.
Пражката пролет е историческо събитие имащо ключово значение и в киното. Свързва се с тоталитаризма и драмата на модерната личност на екрана. Оказва изключително влияние от гледна точка на разкрепостяване и излизане от рамките на догмата. За задача се поставя разграничаването на комунистическата пропаганда от действителната история. В първата сцена се показва пътуване със самолет в облаците, на прозореца е поставена детска ръка, а същевременно зазвучаващата музика запознава зрителите с професията на един от главните герои Лука, който свири в Чешката филхармония. Музиката е в унисон с всяко действие и сцена, но независимо от носталгичната линия, която се следва, в сюжета не липсва и ясно открояващ се оптимизъм. Един от приятелите на Лука, имащ деца и домашни любимци казва: “Гробокопачът трябва да има живи същества около себе си“.
Коля е представен на по-късен етап във филма след предистория, за да може да се наблюдава израстването и развитието на героя. Операторът умело проследява детския поглед и реакции в редица ситуации, които са ключ към неговата душевност и възприятия. Забелязва се първоначална дистанция между Лука и Коля, както и това, че говорят на различни езици (руски и чешки) подсказва за разпадащата се комуникация не само помежду им като личности, но и между враждуващите страни. Първите думи изречени от Коля са свързани с разпознаването на националното червено знаме на СССР и извеждат доминиращата роля на партията не само в обществото, но и в литературния живот на славяните по време на комунистическия тоталитаризъм. Видимата бариера между двамата герои е свалена и настъпва обрат в отношенията им, довеждаща до сближаване и обединяване около една обща идея, която се разбира впоследствие. Коля научава много неща за чешкия език, а на финала въпреки че се разделят с тъга на очи, филмът завършва оптимистично.
Преди войната Чехия е една от най-силно развитите индустриални страни в Европа, но социализмът довежда до дълбока икономическа криза. Годината във филма е 1988, двадесет години след като руските войски са нахлули в Чехословакия и все още са там. Като последици от Пражката пролет в редица сцени се издават недоволството на хората от установения ред. Пример за непримиримост е майката на Лука (Стела Зазворкова), която отказва на руските войници да влязат в дома й. Друг съществен момент е нейното разочарование от сина й, че я е излъгал за произхода на Коля, както и отказът й да го гледа, единствено защото е руско дете. Показателно е падането на портрета на чешкия войник, когато се разкрива произхода на момчето, което отива при руските военнослужещи.
При внимателното проследяване на сюжета се забелязват множество детайли – ръката (най-често разтваряната широко длан на Коля), тълкувана като опит за преодоляване на пречки, апелираща за помощ. Черният и белият гълъб във финалната сцена символизират сблъсъка на идеи, доброто да надделее над злото, впоследствие се подчертава силната връзка между Лука и Коля със снимката на стената от Чешката филхармония и до нея на руското дете, както и истинско съществуващото приятелство между тях. Последната сцена във филма завършва с кръгова композиция, както започва, така и завършва – със самолет, прозорец, протегната ръка, но и песента на детето с молитва отправена към Бог, високо в небесата, с вяра, че справедливостта ще възтържествува и ще дойде краят на всички репресивни средства и демагогия, с които си служат управляващите.
Кризата след войната на идеологиите е в целия Западен свят, докато в Източна Европа се създава илюзията, че може да има социализъм и идеологическо събуждане, което достига кулминацията си с Пражката пролет. Това събитие е от съществено значение за политическия и духовен живот на Източна Европа.
Филмът “Коля” показва способността на доброто да побеждава, силата на моралните устои надделяващи над комунизма като утопична идеология, която бива налагана на обществото, разрушавайки ценностите на отделната личност.