Рецензия

„Лейди Зи“ е съвременен български игрален филм на режисьора Георги Дюлгеров, заснет през 2005 година. Сценаристите Марин Дамянов и операторът Радослав Спасов представят герои и сюжет, в които фикционалността и достоверността се борят, съотнасят и взаимодопълват.

Във филма се наблюдават елементи на документално кино. На 10 март 2014 година в кино „Одеон“ бе поканен като почетен гост Г. Дюлгеров, а преди прожекцията разказа на зрителите подробности около заснемането на филма, както и за съдбите на героите и реализацията им в живота. Наличието на непрофесионални актьори засилва неподправеността и естествеността на всеки един от тях. Зрителят, гледайки прожекцията, трудно би могъл да отличи единствения професионален актьор в лицето на Найден (Иван Бърнев), за разлика от други игрални филми, където подборът на непрофесионални актьори невинаги е успешен.

Златина (Анелия Гърбова) и Найден (Иван Бърнев)

Идеята на Георги Дюлгеров е заплетена интересно, сюжетната линия протича достатъчно убедително и достоверно, а като една от силните страни на филма са представените характеристики на героите, което е от основно значение за актьорската игра. Благодарение на умелата режисьорска намеса, но и на собствената им дарба за превъплъщение, актьорите изграждат убедителни художествени образи. Взаимоотношенията между Златина (Анелия Гърбова) и Лечко (Павел Паскалев) са линията, по която във филма се осъществява единството истина-фикция. Характеристиките, с които е представена главната героиня Златина са, че тя е сирак, че единственото нещо, което има е талантът да стреля, че получава прякора Лейди Зи и че е от ромски произход. Зрителят проследява личната й история и развитие, пречупени през призмата на нейния хъс и амбиции за живот и желанието да намери своята майка, преодолявайки множество препятствия по пътя си. Срещата на героинята с предполагаемите й майка и баба правят историята още по-увлекателна. Другите две основни фигури за изграждането на сюжета, които я съпътстват през целия й житейски път, са Лечко и Найден Петков.

Лечко (Павел Паскалев)

Лечко също е от ромски произход, което визуално проличава повече, а като физически недостатък е неговото кривогледство, но това в никакъв случай не отблъсква, а по-скоро го прави обект на възхищение заради дълбоката му душевност, наивност и доброта. Влюбен в Златина, с която са израстнали заедно в дома за изоставени деца (Ванина Червенкова и Исус Бориславов), от дете. Те създават помежду си силна връзка и сложни взаимоотношения, които зрителят проследява през цялото време и трудно би могъл да разтълкува еднозначно. Лечко е изпълнен с надежда и копнеж Златина да бъде негова любима, а докато това се осъществи той е всеки един момент до нея, като ангел пазител. Именно Лечко има ключова роля, “изпявайки” песента на техния живот  изпълнен с трудности и сантиментални моменти, а финалът е силно въздействащ като развръзка на драматичната им история.

Като единствен професионален актьор във филма се отличава Иван Бърнев в ролята на Найден. Той е бивш възпитаник на дома, треньор по стрелба и забелязвайки таланта на Златина, решава да й даде възможност да развие потенциала си, да се реализира в живота, така както той е успял да постигне мечтата си след излизането си от там. Самият той се оказва слаб пред нея и се влюбва, впоследствие тази развръзка се явява пречка по-късно за професионалните им взаимоотношения.

Филмът въздейства със сугестивността на образите, които завладяват всички сетива, с особената енергия на филма. Самите изпълнители на ролите имат сходни житейски съдби с тези на героите и успяват да пресъздадат на екрана автентичния живот, с неговия драматизъм. Образите са лишени от всякаква пресиленост, липсва разкрасяване на интонациите, жестовете и поведението на героите. Поднесена е една изцяло лична история, която проследява развитието им от тяхното ранно детство в дома за изоставени деца, тема към която съвременният човек не би могъл да остане безразличен. Цялостната структура на сюжета е изградена от съчетаването на всекидневен бит, драматични елементи, както и посредством сливането на документалност и условност.

Филмът “Лейди Зи” е привлекателен за зрители от всяка възраст и успява да провокира зрителски интерес у публика с различна житейска ориентация и разнообразни вкусове. Водещата роля на режисьора, добрата операторска работа, както и звукът, предвид лошото озвучаване на повечето български филми, допринасят за достоверното възприемане на поднесената история.  Филмът „Лейди Зи“ заслужава да бъде гледан от всеки българин, за да го накара да се замисли над непреходността на вечните неща в живота.