Набоков ще каже: “Истинският конфликт не е между героите в един роман, а между автор и читател.” Затова книгата „Лолита“ ще продължава да бъде обект на множество спорове и противоречиви мнения. В рецензията ще разтълкувам романа и адаптацията отвъд еротичните интерпретации за Лолита. Интересен е проблемът за същината на нейното поведение, откъде произтича не само „нимфетското”, но и несериозното ѝ и лекомислено отношение към живота. По какъв начин обаянието, чарът и хитростта я погубват и как завършва житейският ѝ път.
Преди да започна с анализ на филма, няколко думи за книгата: “Лолита” е роман за страстта, видяна като страдание и нейната погубваща сила, разрушаваща човешките ценности и морални устои. Тръгвайки от заглавието, женският образ е проектиран в съзнанието на автора, създаден във въображението му, а читателите и зрителите имат за задача да го възприемат и разтълкуват.
Набоковата дума „нимфетка” е неологизъм, по-конкретно акцентиращ върху Лолита. Според Знеполски категорията нимфетка не е въведена от Набоков, за да осигури морално алиби на героя, а за да очертае по-категорично драмата, която може да бъде определена като нарушаваща хармонията между индивидуалния свят и обкръжаващия го социум. В предговора на романа се смята, че: „след десет години терминът „нимфетка” ще фигурира в речниците и във вестниците.” Това, което вълнува Хумберт е: „веднъж завинаги да определя пагубния чар на нимфетката”. Лолита само привидно е обикновено момиче, защото нейната възрастова характеристика е обезстойностена от принадлежността ѝ към една особена „порода. „Пита се: дали в тези възрастови граници всички момиченца между девет и четиринайсет години са нимфетки? Разбира се, не!” Така става ясно, че според Хумберт/Набоков далеч не всички момичета на възрастта на героинята са нимфетки. Те поразяват също само определен тип господа, податливи на гибелното им очарование. Нимфетката съблазнява, подлудява и тласка противоположния пол към престъпни мисли и деяния. Доли едновременно е ангел и дявол, момиче и жена. Само при нея изкушението е невинно (Хумберт: „Тя ме прелъсти.”). Интересното в образа на Доли е че: „бронира своята наранимост с евтино нахалство и престорена скука”.
След кратко обобщение за книгата, насочвам вниманието към филма „Лолита“ от 1997г. на режисьора Ейдриън Лайн, започващ с кадри от пътуването на Хумберт (Джеръми Айрънс) в колата, лутащ се от едното платно в другото. Репликите му за Лолита (Доминик Суейн) са идентични с тези в книгата, затова може да се приме, че тази адаптация максимално се доближава до оригинала на творбата. Историята започва с детството на Хумберт (Джеръми Айрънс) и първата му любов Анабела, а нейната смърт ще бъде повод за анализ на характера и постъпките на Доли. Задкадровият глас (в ролята на разказващ повествовател Хумберт-Джеръми Айрънс), допринася с присъствието си за по-задълбочено и подробно вникване в сюжета. Ролята на Шарлот Хейз (Мелани Грифит) е от значение за по-нататъшното развитие на “нимфетката” Лолита, оставайки без родители, изправена пред трудната задача самостоятелно да се изгради като личност, но липсата на опит и пример от страна на баща я подтикват към порочни действия и прелъстяването на по-възрастен човек от нея. Самата тя “несъзнаваща своята фантастична сила”, която привидно с нищо не се отличава от останалите, но я прави изключителна. Хумберт осъзнава двойната си вина към момичето, лишил я от детство (една натоварена със значения символична ценност) и от нормална житейска перспектива. Това довежда и до преоценка на антикултурата на малката: в щампите на нейното поведение, в душевната наглост, в детския цинизъм, в превзетата скука, той със закъснение открива броня за крехката ѝ душа срещу агресията на „перверзната ѝ култура“. Доминик Суейн успява умело да изпълни главната роля и да овладява горепосочените ситуции. Притежава грациозност и изтънченост, но междувременно по наивен, детски начин залепва дъвки навсякъде.
Операторът, заснемайки детайлно под различен ъгъл, акцентира над случващото се, въртенето на камерата в кръг, създава усещането за световъртеж и несигурност, както и за шок и манипулация. Усетът на режисьора да отразява значими детайли, въздейства силно върху сетивата на зрителя. Усеща се известно разколебаване при Хумберт и в сцените с появата на Куилти (Франк Лангела), но само в края на филма е показан ясно в близък план, а през останалото време той е тъмен силует, придружен от сянка и димяща цигара, около която се гради целият сюжет и плътният глас в тъмнината, карайки зрителя да вижда обекта през погледа на персонажа.
Пътят е константа в сюжета на филма и романа. Може да бъде разтълкуван като метафора на търсещата душа, междувременно намираща собственото си удовлетворение и място в социалната среда. Мотивът за пътя е откроен в “Лолита”, а героинята започва да пътува от юношеските години, с желание да открие удовлетворение и да отвори път на щастието си. Липсата на дом, пребиваването в хотели от страна на Доли и Хумберт, засилват драмата на съществуването й. Героите са чужди, където и да попаднат, именно затова техният начин да се справят с живота е играта, преструвката. Щастието никога не е там, където се намираме, затова всички сме приятели по пътя към неговото намиране. Гледайки материално благополучие, като средство за достигане на мечтаното удовлетворение.
Според филмовия критик Ивайло Знеполски:
„Лолита” е творба на прехода между класическата традиция и модернизма, опит за свързване на високите постижения и тенденциите на тези две, иначе разнополюсни, течения. Но най-вече това е съчетание на неповторимо естестическо удоволствие и висше литературно майсторство, разкриващо непредсказуемостта и на магията на изкуството.
“Лолита” е роман за все по-усложнената чувствителност на модерния човек от ХХ век, който напуска патриархалните измерения и се стреми да осъзнава света по различен начин, както и за страстта видяна като страдание. Набоков по деликатен начин поднася човешките тайни и навлиза в непоказваните кътчета на разума.
Във финалните надписи на филма се казва, че Хумберт умира в затвора, а Лолита издъхва по време на раждането, докато в романа краят остава отворен за читателя, сам да допише тези човешки съдби.
Сега шосето се виеше между ниви. Мина ми през ум (като възможност за ново изживяване), че щом съм нарушил човешкия закон, защо да не наруша и правилника за движение по пътя? Приятно усещане как ти прималява под лъжичката и мисълта, че умишлено карам по забранената страна…Стана ми ясно, че пронизващо безнадеждният ужас не е този, че Лолита не е до мен, а че гласът й не е в този хор.
Емоциите са добре уловени във филма, но, за да можем да анализираме постъпките на Доли е нужно книгата да бъде прочетена и осмислена, след което да се разгледат през призмата на филмовото изкуство.
Филмът „Лолита“ последователно проследява нравственото, емоционално и морално израстване на героинята, нейното трансформиране от дете в жена. Лолита е вдъхновение за редица автори и режисьори създаващи подобни типове характер и персонаж не само в книги, но и филми. Образът ѝ е прототип на съвременното понятие за „фатална жена”. Неслучайно „Лолита” се нарежда сред стоте най-велики романа на всички времена, разкриващ в дълбочина вътрешния свят на човека, явяващ се изпитание за неподготвения читател и зрител.
