Житейският път и себепознанието в „Лунна светлина“
В съвременното кино много рядко може да се забележи достоверен разказ за израстването на човек. Подобна история е многопластова и трудна за разказване, да не говорим и за промените, които търпи главният герой, като изключим видимите физически такива. Такъв опит бе направен от Ричард Линклейтър с „Юношество“. Времето, отнело му да заснеме филма е 12 години, в които той изследва и показва израстването на един младеж. „Лунна светлина“ може да се похвали с подобен подход, но не може да достигне висотата по такъв начин както „Юношество“.
Историята се върти около Широн, афроамериканец, борещ се със статуквото на различните заради сексуалната си ориентация. Майка му е наркоманка, взимаща под внимание повече крека отколкото собствения си син. Главният герой обаче намира утеха и подкрепа през голяма част от живота си при Хуан и Тереса, които също не водят съвсем примерен начин на пребиваване, но те виждат в него момче, търсещо себе си и имащо нужда от помощ.
„Лунна светлина“ е един от филмите, показващи колко пленително може да бъде заснета една история. Разделен на три части от най-важните моменти на главния герой, те са красиво сглобени от Бари Дженкинс, но уви това компенсира сценария, който самият той е написал. Филмът толкова много фокусира върху житейските пътища пресечени от Широн, че тотално изпуска връзката с майка му, Тереса и Хуан, съпътстващи го през голяма част от живота му. Някои моменти, които биха били повратна точка или поне важни за героя са напълно пропуснати, за сметка на други, също толкова важни, но предвидими. Може би идеята е била такава, но с този подход филмът губи заряда, който можеше да го направи още по-впечатляващ.
Както вече споменах по-горе в текста, Бари Дженкинс си е свършил работата като режисьор. Той цели аудиторията да бъде страничен наблюдател на историята и успява умело да го постигне. Брилятна кинематография, която прави филма още по красив за нас като зрители-съгледвачи. Сценарият има пропуски, но въпреки тях има какво да ни каже за различните хора в обществото. Актьорската игра е въздействаща, начело с Наоми Харис и Махершала Али. Двамата дават едно от най-добрите си изпълнения, достойни за безброй награди.
В крайна сметка, не четете този текст с нагласата да не гледате „Лунна светлина“. Филмът има какво да покаже, просто не очаквайте да се плените от историята толкова, колкото от всичко останало. Идеята да покажеш житейския път на млад афроамериканец е чудесна, но не трябва да изпускаш повратните моменти, които си създал за нея. След като гледате лентата, не се учудвайте ако нещо някак си ви е липсвало след края ѝ.
-> Трейлърът на филма можете да видите ТУК, както и да гласувате за него с оценка от 1 до 10.