Рецензия

Какво е нужно, за да ни грабне вниманието един сериал?

Интересна история, персонажи, които да ни развълнуват по някакъв начин, било то позитивно, или негативно, напрежение в края на всеки епизод, което да ни накара да очакваме следващия.

През последните няколко години се наблюдават нови тенденции в правенето на телевизионни продукции. Холивудски (и не само) известни режисьори запретнаха ръкави и създадоха мини сериали, което на практика е един филм, разделен на части от 45 до 60 минути. Популярни актьори, познати ни от киното, започнаха масово да играят в телевизията, което е още една предпоставка за интереса на зрителя и успеха на продукциите. В момента телевизията е голяма сила и няма индикации скоро това да се промени. Ние, разбира се, можем само да се радваме.

Италианският режисьор Паоло Сорентино следва същата схема, като съчетава сценаристките и режисьорските си умения, за да създаде нещо уникално и доста скандално. Сорентино е познат на зрителя с филмите „Голямата красота”, който през 2014 печели Оскар за най-добър чуждестранен филм и прекрасния  „Младост”. През 2016 година италианецът решава да излезе от зоната си на комфорт и да направи сериал, който се занимава не с друго, а със събитията във Ватикана.

„Младият папа” разглежда откъс от живота и управлението на Лени (Джъд Лоу), който на 48 години е избран за папа.

Продуцентът и абсолютна звезда в сериала, Джъд Лоу по мое мнение прави ролята на живота си. Дори няма да започвам да изброявам брилянтните превъплъщения на красивия британец, ще се концентрирам само върху сериала. В „Младият папа” Лоу показва урок по актьорско майсторство в десет части. Успява да ни въздейства по уникален начин, изигравайки огромна гама от емоции, създаващи амбивалентния образ на младия папа.

Не съм очаквала, че някой би се престрашил да направи продукция за задкулисните отношения във Ватикана. Изобщо темата за католическата църква все още е табу, дори и в наши дни. Е, Сорентино разчупва всякакви стереотипи и разбива клишета, нещо, което му се получава добре и му носи огромен успех.

Още от пилотния епизод, а и познавайки творчеството на режисьора, е ясно, че киноматографично сериалът ще бъде шедьовър. Характерното за филмите на италианеца, е кинематографията, подобна на картина. Това пасва идеално на сериал, който тематизира Ватикана. Подредени помещения със замръзнали персонажи, които са част от голямото цяло, ярки, контрастиращи цветове и постоянна игра със светлината. Това е малка част от елементите, създаващи уникалността на „Младият папа”.

Образът на Лени е противоречив. От една страна, е показан като галеник на Господ и вярващ човек, от друга – егоцентричен, властен и неверник. Външно новият папа разбива всички клишета. Той е млад, пуши цигари навсякъде във Ватикана, не желае да показва лицето си на публични места, иронизира останалите духовни служители и притежава най-уникалното чувство за хумор. На много места Джъд Лоу сякаш играе театрален моноспектакъл и това засилва харизмата на образа му.

„I know. I’m incredibly handsome, but please, let’s try to forget about that”.

(„Знам. Невероятно красив съм, но нека се опитаме да забравим за това.”)

Вътрешният свят на младият папа е още по-сложен. Травмата, която родителите му нанасят изостовяйки го в ранна възраст, предопределя несигурността на всяко негово действие като възрастен. Липсата на любов се превръща в една от основните теми на сериала. Можем дори да направим заключението, че мотивацията на Лени да бъде папа е продиктувана единствено и само от желанието му да намери родителите си.

Освен Лени, Сорентино изгражда прекрасно и второстепенните протагонисти в сериала. Даян Кийтън и Силвио Орландо са само част от бляскавите имена в продукцията, които допълват уникалността й.

„Младият папа” разчита на контрасти, за да засили въздействието върху зрителя. Най-яркият контраст намираме точно у образа на Лени. В първите епизоди той изглежда модерен човек с иновативно мислене, не само заради младостта си, а заради табутата, които разбива. Сорентино прави своя главен протагонист почти сюрреалистичен с постоянното пушене на цигари, самочувствието, увереността и сарказма на младия папа. Постепенно виждаме методите, които Лени желае да приложи и там прозира огромният контраст. Всъщност новият папа е по-кансервативен от всеки преди него. Именно новите методи на управление на църквата засягат важни теми  като аборта, хората с различна сексуалност, педофилията и чистата вяра в Бог.

Темата за прошката също се прокрадва през цялото време. Именно прошката ни доближава до Господ:

“There is one thing I can do – forgive you. Forgive you always.” –  Lenny

(Едно нещо мога да направя – да ти простя. Винаги да ти прощавам.)

Трудно е да се пише рецензия за сериал, тъй като всеки епизод сам по себе си може да бъде анализиран. „Младият папа” определено разбива клишета и е доказателство, че дори и през 2016 година може да бъде създадена оригинална, увлекателна и смислена продукция, която да е радост както за киноманите, така и за хората, които искат да разпуснат след дългия работен ден.

А вие гледахте ли вече „Младият папа”? Междувременно можеш да видиш трейлъра тук.

⇒ Ако този текст ти е допаднал, можеш да харесаш официалната ни страница и във Facebook: Melange, за да следиш за още актуални рецензии.