Филмът на режисьора Микаел Марсимаин „Момиче на повикване“ представя една провокативна история, базирана на реални събития, случили се в Швеция през 1970 година. Общественият скандал, който се разгаря по това време, е свързан с редица видни политици, замесени в афери с непълнолетни проститутки. Но имената и данните са променени, което внася във филма по-многоаспектен, не чисто документален ракурс. Никой зрител не би могъл да остане безучастен или безмълвен към случващото се. Нестихващите желания и привидно утопичното общество задават множество въпроси относно това къде се размива границата между морално и аморално поведение.
„Момиче на повикване“ е копродукция с Швеция, Норвегия и Финландия и бе представенa в България на фестивала „Северно сияние“ през 2014 година. Независимо, че филмът излиза две години преди това, той е актуален и интригуващ със сложността на засегнатите проблеми. На преден план ясно е изведено рязкото разграничение между управляващите, които стоят най-високо на обществената стълбица, изправени на публично място и би трябвало да бъдат пример за обществото, а от другата страна в тъмното са непълнолетни момичета, достигнали дъното.
Майсторството на режисьора се състои в умелото забъркване на хомогенна смес от две привидно изключващи се понятия, политиката и проституцията, и да открие много общо. Намират своите прилики и ако ги свържем с фрази като мръсен бизнес и незаконни връзки, би следвало да констатираме, че всяка от тях ги определя. Показана е неразпадащата се връзка и приравняване помежду им, проследява се антиморалното поведение на две страни, които стоят в единия и в другия край на йерархията, където надмощието и властта на управляващите тегне над беззащитни и невинни хора.
Главна героиня е четиринайсетгодишната Айрис (изпълнена от София Каремир), която е въпросното „момиче на повикване“ и е настанена в „Дом за младежи“, където поради една или друга причина пребивават проблемни тинейджъри. Всяка вечер тя излиза от прозореца на своята стая и се отдава на среднощни забавления, купони и редовно уредена работа, а нейна съучастница е братовчедка ѝ Соня (в ролята Жозефин Асплунд). Тези две млади момичета, обикаляйки центъра на Стокхолм, междувременно „ловуват“ и натрупват опит. Тази сцена напомня кадри от филма „Нимфоманка“ на датския режисьор Ларс фон Триер, където главната героиня Джо (Шарлот Генсбур) намира с приятелката си различни места и заедно търсят мъже различна възраст. Основната разлика се състои в това, че не го правят с цел финансова облага.
Айрис (София Каремир) – вдясно и Соня (Жозефин Асплунд) – вляво
Радикалната промяна в поведението на Айрис не остава незабелязано от възпитателката в младежкия дом. Операторът обръща внимание на детайлите, погледите, външния вид, дори на обеления лак на Айрис, разкривайки нейната оголеност и обездушеност, за сметка на което акцентира върху лицето ѝ след нейното омърсяване, запалвайки цигара. Момичетата заучават поведението на дамите в обществото, но рязко се сменят настроенията и след всяка работна вечер си личат посърналите лица на героините, те са унили, употребени и се чувстват нищожни. Облеклата на героите, грамофонните плочи, автентично пресъздават духа на 70-те години, а музиката по изключителен начин допринася за общото възприятие, засилвайки усещането за тревожност и предстоящо събитие, преминавайки от динамична към напрегната.
Бардаците, сводничеството, нелегалното проституиране, уговорките по телефона, среднощните подвизи на политиците се случват тайно, далеч от прожекторите и ежедневните им речи във връзка с предстоящите есенни избори в Стокхолм. Министърът на правосъдието, който също е от главните замесени, изнася своята публична реч, без капка скрупули в думите си. Говори се за демократични взаимоотношения, икономическа независимост, пледира се за равни права между мъже и жени. 70-те години на ХХ век в Швеция са представени като утопично общество и място за живеене от управляващите, но нещата са само привидни с възникналия на по-късен етап обществен скандал, вследствие на тайните афери на редица политици с непълнолетни момичета. Директорът на националните служби Холм, също е част от подземния свят на проституцията. Хората, избрани да притежават власт и да бъдат на върха, всъщност са ударили дъното на моралната стълбица.
За още по-голямо възмущение сред зрителите е показана майка с две деца, принудена всяка вечер да ги оставя и, проституирайки, да изкарва за прехраната им. Апартаментът, в който се извършват незаконните срещи, е осигурен от сводницата Дагмар (Пернила Аугуст), а парите след всеки клиент се оставят в печката. Политиците могат по телефона да си поръчват и избират кое момиче да ги обслужва. Шокираща сцена е уговореният рожден ден на един от видните политици, като в негова чест са поръчани значителен брой проститутки, танцуващи полуголи пред така наречения „елит“. Във финалния танц се развихря и показва своите възможности сводницата Дагмар, която по зашеметяващо разкрепостеното си поведение не би могла да бъде надмината от никоя друга.
За да има напрежение и хипотези за това какво ще се случи в края на филма, сценарият ни въвлича в дълго разследване. В крайна сметка, зад решението за обиск на публичния дом и зад разкриването на виновните стоят следователи, системни телефонни подслушвания и наблюдения. В този безмилостен свят няма как да не излязат налице невинни жертви, убийство на проститутка, а впоследствие и на младия предан детектив Йохан (изпълнен от актьора Симон Бергер) с доказателствата, броени дни преди големите избори. Иронията в гласа на Дагмар по време на разпита е не по-малко показателна.
Модерните дрехи, парите, алкохолът, наркотиците и фриволното поведение са мощно средство за привличане и съблазняване на непълнолетни момичета, които се замесват и впускат първично в играта. Представена е реална картина на един свят, където съществуват бляскави секс клубове в близост до мрачните правителствени служби. Сходството между тях се корени в изведените пороци, безразборния секс и поведението на непълнолетните, които са антиподи на моралните устои на един себеуважаващ се човек.
В заключение филмът може да се нарече политически и социално ангажиран, и напълно основателно е номиниран за най-добър филм от Европейската филмова академия. По сензационен начин е представен сюжетът с множество скандални сцени и едновременно с това е политически трилър и драма, но може да се възприеме и като разтърсваща драма за секса и саморазрухата. Дали правдата ще възтържествува? Вижте сами!