Колаборация от режисьорски замисъл и изпълнение в „Split“ („На парчета“)
Всички трябва да знаят индийския режисьор със завъртяното име М. Найт Шаямалан, най-малкото заради шедьовъра „Шесто чувство“. Филм, за който сме сигурни, че ако не сте гледали, то поне със сигурност сте чували. За съжаление обаче, младият режисьор няма толкова добри попадения с последните си два филма „Последният повелител на въздуха” и „Земята: Ново начало”, но ето, че 2017-а започва със завиден успех за него с трилъра „На парчета“ (“Split”). В жанров аспект, филмът е определен и като „хорър“, но откровено казано е далече от истинското значение на думата, с оглед на други заглавия, причислени към този жанр с много по-различен смисъл и послание.
По отношение на актьорския състав, Шаямалан прави прецизен подбор, а именно Ана Тейлър-Джой, в ролята на Кейси, Клеър (Хейли Лу Ричардсън) и Марша (Джесика Сула). Те са три съученички, похитени от Кевин (Джеймс МакАвой), който има заболяване, наречено дисоциативно личностно разстройство, накратко – в него са поместени 24 различни личности.
Ако не знаех предварително, че първоначалният избор на режисьора, всъщност е бил Хоакин Финикс, но впоследствие, 40 дни преди началото на снимките го заменя, и ролята получава Джеймс, нямаше да повярвам. Той не е разполагал с необходимото време, за да се подготви и изиграе така умело всички въплъщения, тъй като си личи сериозна подготовка, актьорски умения и усет. Смело мога да заявя, че това е ролята на живота на МакАвой. Летвата е вдигната високо, сценарият е без значителни забележки, много добър актьорски подбор, а сега следва да направим дисекция и на изпълнението.
Времетраенето от 117 мин. не трябва да ви плаши, а напротив, да ви подскаже, че съспенсът и сюжетът съвсем равномерно успяват да се разгърнат за цялото време. Превключванията на МакАвой за секунди от една личност в друга, заслужават адмирации и гледайки захласнати пред екрана, си задаваме въпроса коя от всички личности ще се появи сега, дали 9-годишният Хедуиг или елегатната домакиня Патриша. В очакване до края остава всеки, който иска да види „узряването“ на злодея, а именно кулминацията на филма. Разбира се, от една страна е показана научната страна на неговата биполярност, чрез образа на д-р Карън Флетчър (Бети Бъкли) – личната психоложка на Кевин, а от друга страна, в по-малка доза присъстват фантастични елементи – напълно очакван почерк от Шаямалан. Доктор Флетчър е единственият човек, който познава всичките му личности и може да ги разграничава след ежедневно провежданите сеанси. Тя получава безброй имейли на пощата си, всеки път от различна негова личност, след което двамата ги обсъждат.
Образите на МакАвой са напълно натуралистично представени, без никаква доза преиграване или надскачане на неговите възможности. Диалозите, облеклото, музиката на Уест Дилън Тордсън, съществено допринасящи за общата атмосфера, изплашените погледи на похитените момичета, адекватните реплики, винаги на място от страна на Кейси, показват, че нищо във филма не е случайно и има причина то да е там. Гледайки с интерес, зрителят започва да си задава въпроса докъде ли ще се развие главният герой накрая?
В самото начало, Кейси е показана като по-различна от своите съученички и всички я избягват в училище. Това следва да даде тласък на съзнанието ни, подтиквайки го да мисли в посока за неразбрания, този, който многократно е отхвърлян от обществото. Зад всичко, както бихте се досетили, се крие дълбоко преживяване от детството, което има своето отражение в настоящето.
Животът на една от похитените (Кейси) и похитителя вървят паралелно. Разгръщането на двете личности е последователно. В случая, на Кейси е показан от най-ранна детска възраст, а при Макавой са изведени многопластовите му образи. Не остава нищо друго, освен в даден момент съдбите на двамата герои да се обединят.
Следвайки внимателно сюжетната линия, няма как да не видите всички тези знаци и послания, които режисьорът съзнателно дава, за едно по-пълноценно изживяване. В „На парчета“ категорично и умело са съчетани трилър, доза мистерия, психологическа драма, примесена с научни елементи.
Шаямалан започва с комерсиална история, която прераства в дълбок психологизъм, за да завърши с хорър, а именно – липсващата част от пъзела.
Но какво прави филма толкова различен и въздействащ? Зададох си въпроса многократно, но ще го кажа така: колаборация от замисъл и неговото добро изпълнение.
Вижте трейлъра на „Split“ ТУК.