Меланхолична музика. Пусти улици. Бяла стена и графит върху нея, гласящ:
„Three tours in Iraq but no bailout for people like us”. (Три тура в Ирак, но няма финансова подкрепа за хора като нас.)
Така започва „Hell or high water” и още в първите секунди заявява своята позиция.
Филмът е американски, показващ американската действителност на американския обикновен гражданин в Америка.
Интересен е фактът, че режисьорът Дейвид Макензи всъщност е шотландец, но кой по-добре би показал реалността от този, който гледа с леко дистанциран поглед на нещата?
„Hell or high water” проследява причините и последиците от действията на двама братя, решили да направят поредица банкови обири в няколко градчета в Тексас.
Ако трябва да поместим жанрово филма, то определението „модерен уестърн” би му прилягало най-добре. Каубоите са бивш затворник и брат му, а по следите им са двама тексаски рейнджъри. Действието се развива по пустите улици в Тексас, а престрелки също не липсват.
Първо впечатление правят персонажите. На пръв поглед стереотипни, те биват анализирани в дълбочина. „Мозъкът” на операцията по обирите е героят на Крис Пайн, който е планирал всеки детайл с идеята синовете му за разлика от него да нямат финансови проблеми. Сам по себе си Пайн (Star Trek) е неознаваем в „Hell or high water” като успява да накара зрителя да му съчувства и да оправдае постъпките му. Брат му във филма (Бен Фостър), е типичен бивш затворник. Безразсъден и готов във всеки момент да си търси белята, протагонистът е сякаш пристрастен към адреналина, което прави финала на филма особено интересен.
Безспорно най-забележим е Джеф Бриджис, който играе „доброто ченге” по толкова фин и запомнящ се начин, че сме почти сигурни, че ще грабне Оскар за поддържаща мъжка роля. Брилянтната му актьорска игра разбива всички стереотипи и придава дълбочинност на образа на търсещия възмездие не полицай, а човек. Партньор в начинанието да хване „лоштите”, е индианецът, изигран от Джил Бирмингам.
Интересни са диалозите на двамата тексаски рейнджъри. Зад фасадата на черния хумор и расовите закачки, прозират истинско приятелство и уважение. Именно хуморът в целия филм, го прави лек за гледане въпреки сериозността на темите, които засяга. Кънтри музиката засилва автентичността (все пак действието се развива в Тексас) и е радост за ухото въпреки непопулярността на този стил в наши дни.
“Hell or high water” поставя човешките взаимоотношения в центъра си. Отношенията между обикновените американски граждани. Засегнати са темите за бедността, за банките, които ограбват потребителите си, за нещастните семейства, за расовите принадлежности, но също и за разбирането и прошката.
Номиниран в 4 категории за Оскар, нищо чудно да изненада всички и да грабне голямата статуетка под носа на “La la land”. Трейлърът на филма можете да видите ТУК.