„Hereditary” – когато хорърът насажда страх, а не го предизвиква
Спомням си, че когато бях малък смятах, че не трябва да съществува такъв жанр като „ужаси“ и винаги се чудех на хората, които гледат хоръри. Мисълта, че някой гледа нещо с цел да се страхува, ми се струваше нелогична. На по-зряла възраст, нещата стоят по различен начин, защото искам да съм изплашен, но с едно уточнение – харесва ми да бъда обзет от страха и мистерията, дори след края на филма, а не просто за поредния jump scare. Рядко съм попадал на такъв ужас, но случи ли се, отново преоткривам любовта към изкуството, наречено кино. С тази констатация искам да кажа, че открих именно този хорър.
„Наследствено“ („Hereditary“) разказва за живота на семейство, което е в труден и сложен момент. Ани (Тони Колет) току-що е загубила своята майка и с времето преминава през редица катаклизми в живота си, за които които не очаква дори семейството ѝ.
Жанрът „хорър“ все повече се разводнява с евтини и несполучливи филми, които целят да те изплашат за момента, а след това бързо да забравиш за тях. Замисълът зад jump scares или „изскачащи страхове“ се състои в това да се стреснеш само за момента. “Наследствено“ ще ви остави без дъх, макар и не е от самото начало. Примката на мистерията се затяга все повече с времето и зрителят започва да усеща и съпреживява странните и объркани случки в живота на семейството, насаждайки страх. Интересното е, че и след самия край на филма, вие ще бъдете все така объркани и въпреки мистерията да се разплита, то желанието да я разнищите докрай остава, защото тя е частично разгадана и завършва с отворен край, който всеки сам да си интерпретира.
Сценаристът и режисьор Ари Астър е сглобил едно доста интересно кинематографично произведение. Със сигурност мога да заявя, че от началото до края той знае какво иска да направи с този хорър и как да го представи на зрителите. Единственият проблем, който считам за съществен, е между първия (въвеждащия) и втория (преходния) акт. Тогава придобих усещането, че филмът не знае накъде отива и какво иска да бъде и в опита си да се водиш по мистерията паралелно с главните герои, Астър е повече увлечен в тази идея, отколкото да преведе зрителя през преживяването, което той иска да представи. За сметка на това обаче, последните 20-30 хорър минути са едни от най-напрегнатите, силни и значими, които съм виждал през последните години.
Ще наблегна и на актьорските изпълнения, тъй като те са основния двигател за зрителите по отношение на мистерията и ако те куцат, дори малко, могат да провалят цялата кинематична идеология, която следва лентата. Тони Колет изиграва една от ролите на живота си. Колаборацията от недоумение, истерия и страх в героинята е стряскащо сполучлива. Малката Моли Шапиро, която за пръв път участва във филм, дори за малкото време, в което се повява на екран, прави една от най-значимите си и оставащи в съзнанието роля, на която е способна.
В заключение, мога да кажа, че „Hereditary“ ще ви преведе през много различни перипетии и ако успеете да стигнете до края, то той ще ви се отплати многократно. Определям един филм за добър по отпечатъка, който оставя у зрителя след гледането му. Е, смело мога да заявя, че постигна този ефект, който ми припомни защо толкова обичам този вид изкуство.