Мотото на провокативния датски режисьор Ларс фон Триер във филма “Нимфоманка” е: “Забрави за любовта!”. Множеството постери на копродукцията заляха всички билбордове в столицата и провокираха зрителски интерес от всяка възраст, както и се превърна в един от най-коментираните филми от програмата на 18-тия София Филм Фест тази година. Забележителна е разрастващата сила, с която се разпространява и в световен мащаб.
С изключителна дързост е представена темата за сексуалността и любовта, две изключващи се понятия, подкрепени с доказателства във филма. Наблюдаваме една полифоничност от науки – психология, философия, религия, преплетени с изкуства като музика, литература и изобразително изкуство, примесени с мелодраматичен привкус.
В първата част на „Нимфоманка“ е показана сексуалността през призмата на зряла жена, която разказва в хронологичен ред своята история от детството си, през зрелостта до пагубната развръзка в отношенията ѝ. Историята е поднесена от главната героинята Джо (Шарлот Генсбур) в осем глави, притчи, изповеди или откъси от дневник. Във филма се изследва и показва в дълбочина човешката депресия, докъде отделният индивид може да достигне в безпомощността на съществуването си, изправяйки се пред първичността на своите инстинкти, довели до краха в отношенията с хората и до разпадане в семейните връзки и в обществото.
Във втората част на „Нимфоманка“ безумното желание на Джо да достигне до жадуваното удоволствие, води до липса на душевна реакция водеща до садомазохизъм, излизайки от допустимите рамки на разумно поведение и възприятие, показвайки всички тайни кътчета на човешкия разум. Чрез голотата на тялото и физическите рани се олицетворява вътрешната болка и неудовлетвореност на героинята, както и празнината в душата ѝ. В сцената с чернокожите силно е подчертанo разпадането в комуникацията между Джо, нейните желания и готовността да ги постигне с цената на всичко, както и спорът между двамата мъже, говорещи на непознат за нея език.
С наличието на множество препратки, филмът може да бъде разгледан като изкуство, не само в сексуалния му аспект, но и през неговия философски ъгъл, който е основополагащ за разбирането му. Филмовото произведение работи на високо асоциативно равнище, ако зрителят успее да долови всяка отделна нишка като примка, заплитаща тази така усложнена сюжетност, ще се създаде една мрежа от загадки със своите решения и кодове, очакващи да бъдат поставени на точните места.
Финалът е силно въздействащ и не би могло да се каже, че той е неочакван за зрителя или непредвидим, защото щастлив край след всичко показано би изглеждал неубедителен. Изпълнен със спадове и възходящи експлозии от емоции, отговорът на всички въпроси е някъде там, високо на хълм, сред скалите, където стърчи самотно дърво, наклонено над пропастта, без листа. То показва неприемствеността, отделеността и отчуждеността на Джо от света, въплъщавайки сложността на нейната душевност, лишена от всякакви чувства и задръжки.