Романът “Панаир на суетата” от Уилям Текъри пресъздава духа на Просвещението, в началото на XIX век. Акцентът е поставен върху човека като социален продукт на обществото. Текъри, като автор, живял в епохата на Реализма от 30-те години на XIX век., си поставя за цел да извади на показ обществените пороци, независимо, че е коментиращ повествовател в духа на просвещенския роман. Представени са типични персонажи, при определени обстоятелства какви постъпки имат, както и на преден план извежда лицемерието и суетата на обществото.
Подзаглавието “Роман без герой” насочва читателя към двусмисленото му значение. Не назовава персонажите си герои, защото смята, че те са земни хора, подвластни на страсти и притежаващи недостатъци. Но към средата на книгата се отбелязва, че в представлението няма герои, има една героиня, визирайки Ребека Шарп, явяваща се протагонист в романа и филма.
По отношение на филмографията, до този момент е правена само една адаптация по романа “Панаир на суетата”, както и шестсериен филм от 1998г. с участието на Наташа Литъл, Френсис Грей и Дейвид Рос. В стегнат вид е показан сюжетът във филма от 2004г. на режисьора Мира Наир, с участието на Рийз Уидърспун, в ролята на Беки Шарп. Филмът „Панаир на суетата“ е копродукция на Великобритания и САЩ и българските почитатели на романа също имаха възможност да видят неговата екранизация. Книгата е силно въздействаща, но филмът впечатлява с ефирност, цветове и живописност. Сцените от филма са като от приказка, костюмите на героите пресъздават епохата, в която живеят. Въвеждат в света на буржоазията и показват две различни прослойки на обществото – тези на бедните, които просят на улицата и богатите, возещи се в каляски, с изискани маниери и стил. В детайли са показани костюмите на персонажите, за които се е погрижила Беатрис Пастор, както и за яркия цветови контраст, акцентиращ могъществото на величествена Викторианска Англия.
Действието се развива в Лондон, 1802 година, “през едно светло юнско утро, когато настоящият век бе още в юношеството си” и е представен лицеят на мис Пинкъртън, откъдето излизат възпитаничките Амелия Седли и Беки Шарп (Рийз Уидърспун). Много често се пропуска описанието на физическите характеристики на героините, но докато Амелия е представена като “хубава”, то Беки е подчертано “изящна” и “изкусителна”.
Ребека е млада седемнайсетгодишна девойка, възпитаничка по френски език, красива, забавна, страстна, пресметлива, активна, изискана, изящна, комбинативна млада жена, екстровертен тип, преливащ от енергия, кокетка и полигамна. Фамилията ѝ Шарп означава „остър”, но в романа означава „пробивен, хитър, недобросъвестен”. Тя е ласкателна и егоистична, готова на всичко за да постигне целта си. Притежава „гибелна привлекателност” (определение на И. Тен), може да бъде наречена и изкусителка, защото няма мъж, който да не се е увлякъл по неотразимия ѝ чар: Джоз Седли (брат на Амелия – влюбен в Беки), старият баронет Пит Кроли (Ребека постъпва като гувернантка в дома му), синът му – капитан Родън Кроли (тайно сключили брак с Беки), лекомисленият Джордж Озбърн (съпруг на Амелия, но влюбен и в Ребека) и лорд Стейн (от когото получава подаръци, междувременно е омъжена за Родън). Основната амбиция на младата авантюристка Шарп е да стане пълноправен член на фамилия Кроли, омъжвайки се тайно за Родън Кроли и прицелвайки се към наследството на леля Кроли. Разорената благородничка, използва притежаваните таланти и да пее, да рисува, да свири на пиано пред висшето общество, както и да учи на френски език деца и юноши.
Запознанствата на Ребека с личности от висшето общество ѝ дават възможност да впечатлява и с помощта на различни средства да достига финансовата си независимост. По време на вечерята у семейство Седли, по интригуващ начин дамата обяснява за влечението си към Изтока и източната култура, по-конкретно Индия, за да направи впечатление на Джоузеф Седли (братът на Амелия), който пътува до тази екзотична страна. Сатиричният подход на Текъри не остава незабелязан с хумористичните моменти по време на вечерята и сцената с лютата чушка и Беки.
Тя не изглежда на възрастта, на която е представена в романа. Ако не сте запознати със сюжета на книгата, трудно бихте разпознали в хода на събитията, както постъпките на Ребека Шарп, така и истинската ѝ същност, поради умелото прикриване на героинята, за което има принос и актрисата Рийз Уидърспун. Беки решава да се омъжи тайно за сина на Пит Кроли (Боб Хоскинс) – Родън Кроли (Джеймс Пюрфой) и зрителят трудно успява да проследи множеството полигамни взаимоотношения. Амелия Седли междувременно сключва таен брак с Джордж Озбърн, като двете сватби са само загатнати, но не са показани във филма. Ефирността и магнетизмът са подсказани с баловете, танците, музиката и красивите рокли на дамите, загатващи богатството на обществото. Самият съпруг на Амелия – Джордж, на когото през целия си живот е отдадена изцяло, прави опит да прелъсти Ребека, като ѝ казва: “Никой не може да загаси пожара ти”. Потайността и привидната, ехидна усмивка на Шарп ѝ помагат в израстването в аристократичните среди и се превръща в уважавана дама във висшето общество.
Не по-малко натуралистично са представени сцените в края на битката при Ватерло и загиналите войници на фронта, с еднакви офицерски дрехи, повалени на бойното поле. На историческия фон са разгърнати любовните противоречия и трагедията на отделния човек.
Амелия Седли и Ребека Шарп са естествено красиви, докато по-възрастните дами, са с ясно подчертани черти на лицето, с ярък грим и контрастиращи цветове, показващи видимата им възрастова разлика, противопоставена на неувяхващата младост и жизненост на младите героини. С изящния си външен вид и ласкателно поведение Беки Шарп успява да причисли още един към обожателите си – лорд Стейн (Гейбриъл Бърн), който с финансовото си положение опитва да я прелъсти, въпреки семеения ѝ статус, подкупвайки я с бижута и покрива дължимите от нея и съпругът ѝ дългове. Меркантилността на Беки проличава с думите ѝ към лорда за липсата на пари: “Опитвам се да възстановя този баланс, в това се състои моето предизвикателство”. След раздялата ѝ със съпруга Родън, животът на героинята е показан дванадесет години по-късно в Германия и се появява вече забравеният Джоузеф Седли, вече завърнал се от Индия и двамата се отправят на пътешествие там. Този момент не присъства в романа, но е добър завършек на филма с интересната индийската култура и колорит. Двамата герои са на слон и последният кадър се запечатва в съзнанието на зрителя с инициалите на куфара на Ребека “РШ” (“RS”), на гърба на слона, на път към откриването на нови светове и хоризонти.
Ребека остава вдовица, съпругът ѝ Родън умира от жълта треска, а тя води несигурното си съществуване на отхвърлена от обществото жена и постепенно се предвижва към бедността и безчестието. Беки е катализатор на повечето събития. При кратък биографичен преглед тя е представена като скитница – бохемка. С течение на времето изгубва чарът и обаянието си, с които е завладявала и прелъстявала мъжкото съзнание. При представянето на героите в романа Текъри споделя: „Моите злодеи не са мекошави злодеи, стигнем ли до съответните места, няма да пощадим грубите думи – о, не! И като ви представям действащите лица, аз ще поискам позволение, ако са добри и мили, да ги обичам, ако са зли и бездърдечни, да ги ругая с най-силните слова, които благоприличието позволява. Нека ги укоряваме със силни думи и без пощада.” Стилът на сатирика Текъри е остроумен, саркастичен, безпощаден, това му донася незаслужената слава на циник. Въпреки обвинението той излага тези, защитавайки с аргументи, без да се страхува да изрази мнението си. Текъри е открит скептик, но вероятно поради морала на Викторианска Англия и този роман е критико-реалистичен за XIX век, защото изобличава безпощадната съвременност. Показани са различни обществени слоеве, силата на парите и стремежът на героите да ги притежават, довеждащи до моралния им упадък и деградация. Текъри умело посочва типажи, които могат да се открият и намират навсякъде по света, но само ако се вгледаме в тях.
В романа финалът е отворен и читателят, в зависимост от емоционалността и мирогледа си, може да го допише сам:
Ах! Vanitas vanitatum*! [* Суета на суетите.] Кой от нас е щастлив на този свят? Кой е получил това, което желае? Или след като го е получил, се е почувствувал доволен? А сега, деца, нека затворим кутията и приберем марионетките, защото представлението е свършено.