Японският филм „Вятърът се надига“ на японския аниматор Хаяо Миядзаки е от 2013 година и е вдъхновен от живота на Джиро Хорикоши – авиоинженер, създател на изтребителя „Зиро“. Анимацията бе представена на фестивала „Киномания“ 2014 и режисьорът заявява своето достойно оттегляне от големия екран. Още в началото на филма момче полита със самолет в небето. Подобна препратка към първия кадър със заглавието има и в неговия награден с Оскар филм „Подвижният замък на Хоул“ от 2004 година, който е не по-малко успешен и популярен.
Професионализмът на режисьора Миядзаки се състои в създаването на история, значима, но поднесена под формата на анимация, която е далече от детски филм. Дълбоката проблематика, психологизъм и ясно изразени идеи са значително лесно доловими за почитателите на неговите филми, но тези, които ги виждат за първи път на големия екран, остават в голяма степен озадачени и замислени над концепцията. Но реализмът, с който се отличават неговите анимации, подпомага по-лесното възприемане откъм проблематика и теми.
Цитатът от заглавието на поемата на Пол Валери: „Вятърът се надига! Трябва да се опитаме да живеем“ е представен като ключов девиз, който се следва във филма от главния герой Джиро. Мотивът за живота, както и за любовта, присъстват на фона на земетресението в Япония от 1923 година до последиците от Втората Световна война. Филмът е пацифистки, с главен герой мечтател, който, виждайки реалността и катастрофата, към която върви страната му, не се отказва да преследва амбициите си.
Най-голямата мечта на Джиро е да стане авиоконструктор, а италианският дизайнер и авиоинженер Джованни Капрони е неговият вдъхновител от авиосписанията, но той присъства само в съня му, където се запознават. Животът на главния герой е проследен от неговото юношество, през студентството, работата, любовта и създаването на мечтания революционен самолет. Появата на талантливата художничка Наоко Сатоми, в която се влюбва и тяхната среща е не по-малко важна за сюжета. Още при запознанството им косите на момичето се надигат, както вятърът в заглавието, загатвайки драмата и сложността на тяхната последвала съдба с разболяването на любимата, но тя не престава да бъде вдъхновение на своя избраник. Пътуващите влакове, летящите самолети символизират очакването на промяна и вяра в мечтите. Вятърът е ключов образ за тази промяна със силния боботещ звук, който издава с надигането си, създавайки тревога у героите. Природните стихии, пожарите са не по-малко заплашителни предвестници на онова, което предстои да се случи.
Като изключителен майстор на японската анимация, Хаяо придава душевност на своите герои, за което допринася ролята на художника с постигнатия колорит от подбор на цветове и внушението на филма е представено по необикновен начин. Героите „оживяват“ пред екрана и ни потапят в една дълбока историческа и смислова линия, която се проследява с интерес. Красотата на движенията, ясно изразеният цветови контраст, реалните звуци от двигателите на самолетите, средата, изборът на костюми и облекла ясно оставят почерка на този знаменит японски режисьор в киното, който е типичен и характерен за неговата националност и култура.
Във финалните кадри съдбата на болната от туберколоза Наоко е ясна и девизът от заглавието на поемата обобщително е изведен с думите ѝ към нейния съпруг Джиро: „Трябва да живееш“. Филмът „Вятърът се надига“ е за стоицизма, да запазиш човешкото в себе си и да намериш сили да обичаш, въпреки войната и насилието.