Ти, който, четеш тази рецензия, да, точно ти, съм сигурна, че поне веднъж в живота си се замислял какво ще направиш ако намериш един милион лева – на улицата, в кафенето, в парка, навсякъде, където въображението ти би могло да визуализира банкноти.
Да бъдеш честен в 21-и век се приема за геройство, а не за нещо нормално. Материалният свят, в който живеем ни е научил да не се задоволяваме с това, което имаме, а да искаме винаги повече.
Българският филм „Слава“ на режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов екранизират една позната за малцина история с кантонер, който намира милиони левове на жп линията. В главните роли са Стефан Денолюбов и Маргита Гошева от дебютния филм „Урок” (2014) на режисьорския тандем.
Колко скъпо обаче струва славата? Честността помага ли или по-скоро може да навреди? Отговор на тези и още въпроси от морално естество, се крият в две успоредно преплитащи се и сблъскващи се сюжетни линии във филма „Слава”, който се разпространява в кината от 2-и декември 2015 г.
Главният герой е служител от БДЖ на име Цанко Петров, който по време на работа случайно намира купища с пари на релсите и без да се замисли ги предава на полицията. В знак на неговата честност, държавата му подарява ръчен часовник, който заменя този върху ръката на Цанко. Гравираният часовник с руска марка „Слава“ подарък от баща му, не е случаен, както добрият зрител ще се досети. Метафората ясно проличава с насилствената подмяна на неговия притежател. Човекът, който бива „прославен”, и на когото му е отнета тази „слава”, остава в сянка, в момента, в който часовникът попада в най-несигурните ръце – тези на пиар специалистката, която от своя страна, немарливо изгубва. Неслучайно, в края на филма, часовникът е подритнат в колата, а сякаш „славата се е изплъзнала” някъде там, за да отстъпи челната позиция на кариеризма и липсата на човечност. От този ключов за сюжета момент започва отчаяната борба на главния герой да върне спомена от баща си. От тук тръгва един от основните конфликти, сблъсъкът на обикновения човек, с личност с по-високо материално и професионално положение, кариерист, устремен да се доказва.
Да си успешен в България, означава да служиш вярно на шефа си, да загърбваш най-близките си, защото знаеш, че те са някъде там, винаги до теб, готови да те изслушат и да ти подадат ръка в най-трудните моменти. Все по-повече са хората, които живеят, за да работят, вместо да работят, за да живеят. Успешната кариера в страната ни, за съжаление е понятие, натоварено с негативни конотации и с времето е придобило изкривен смисъл. Нагледен пример за това е пиар специалистката от транспортно министерство Юлия Стайкова. Несъмнено ролята на Маргита Тошева е изключително ярка и професионално изиграна. Силна личност, безскрупулна, оставила съпруга си и опитите да имат дете на заден план.
Идеята ѝ е с честния служител на БДЖ да отклони вниманието на медиите от ситуацията с преоценени и бракувани нови вагони, в която се е забъркал министърът. Опитът на Стайкова довежда до някои съвсем неочаквани усложнения и обрати с постепенно нарастващо напрежение, като в трилър. Зад нея стоят министерството, полицията, държавата и много други фактори, които ѝ дават опора, а Цанко е изправен сам срещу „глутница зверове”.
Личността на кантонера рязко контрастира на образа на кариеристката. Неговата заплатата е 350 лв. на месец, но за разлика от много свои колеги, той е честен, скромен и се е примирил със статуквото си. Вместо да източва държавна нафта от локомотивите, за да увеличи приходите си до необходимия минимум, той отглежда зайци, които емоционално гали в няколко отделни кадри във филма.
Филмът е заснет в документална стилистика, като камерата плътно и бавно проследява героите, докато вървят и най-вече в гръб. Историята е представена с изключително убедителни актьорски превъплъщения на Гошева и Денолюбов по хумористичен начин, но същевременно емоционално натоварен.
Ще се запитате, след всичко изписано, в крайна сметка правдата възтържествува ли и има ли „happy end”? Е, това ще оставя на Вас, зрителите, вижте сами!
Филмът доказва не само на българските зрители, но и на тези по целия свят, че българското кино има бъдеще и то е в самите нас, нужно е само да повярвате!
Датите и кината, в които можете да гледате „Слава” вижте ТУК: