На 23.07.1942 един мъж е осъден на смърт от военнополевия съд на марионетното българско царство и още същия ден е разстрелян.
Името му е Никола Вапцаров. За всеобща почуда тогавашните комунистически лидери, направлявали дейността на Вапцаров и подсъдими в същия процес, се отървават с далеч по-леки присъди и след смяната на режима през 1944 поемат управлението на държавата в свои ръце. Десет години по-късно светът ще узнае, че разстреляният през горещото лято на 1942 е най-големият сред българските поети, родени през 20 век. И хората, които са го познавали, ще започнат да осребряват славата му.