Документалният филм “Пет разказа за един разстрел” на режисьора Костадин Бонев от 2013 година е посветен на поета Никола Вапцаров. Значимостта на този филм се състои в сериозния исторически подход на режисьора Костадин Бонев като документалист, в тандем със сценария на Ивайла Александрова. Музикалното оформление в лицето на Николай Иванов съществено допринася за въздействието и цялостното внушение на показаните кадри. Музикалната тема непрекъснато се повтаря и е в синхрон с монтажа и редуващите се стихове на поета, на фона на различни портрети.
Филмът е изцяло черно-бял, а първата буква на всяко заглавие от петте разказа е оцветена в червено. До известна степен би могло да се разтълкува символа на кръвта, подсказващ неизбежния край и съдба на Вапцаров. Някои думи от цитираните му стихове също са оцветени в червен цвят, а за фон са подбрани портретни снимки. Монтажът изцяло е съобразен със сценария и задкадровия глас, заедно с показаните цехове и работещи машини, а течащата вода е метафора на изтеклия живот на поета и заобикалящата го действителност. Кадрите с красивите морски пейзажи в унисон с музиката потвърждават и утвърждават поета Вапцаров. Операторът Константин Занков обръща внимание и фокусира погледите ни, поставяйки акцент върху подробното показване на отделните портрети и лица, както и документи, които онагледяват казаното, както и панорамното обхождане на камерата на триста и шейсет градуса.
Цитатите от стихотворенията на Никола Вапцаров в началото и в края на филма рамкират показаното, но изречено по поетичен начин. Силно въздействащ е финалният цитат от стихотворението “Прощално” и гласът на Цветана Манева тихо прошепвайки:
Понякога ще идвам във съня ти / като нечакан и неискан гостенин…
Важно е да се подчертае че, в България никой писател не е убиван заради поезията му и според номенклатурата е разстрелян терористът Вапцаров, а не поетът. Подробно са представени два основни проблема за това как се експлоатира митът за Вапцаров и хронологичното проследяване на разказите за неговия разстрел. От съществено значение за сетивното въприемане на показаните документални кадри за зрителя е задкадровият глас на Цветана Манева, която представя историческите факти, подкрепени със снимки, документи и архивни материали. Пет фази проследяват пътя на Вапцаров и фрагментарно отделят пет разказа. Интересно е проследяването на причините и следствията, довели до смъртната присъда на поета, както и отговорите на редица задавани въпроси през годините, свързани с неговата политическа дейност.
Режисьорът споделя пред вестник „Стандарт“ какви отговори търси сценарият: “Това, което ни беше интересно и което искахме да разберем, е как идеологията може да унищожи един талант. С Вапцаров се е случило точно това“. Драматургичното изграждане на структурата на филма е концентрирано върху причината Вапцаров да достигне до разстрела и да получи смъртната присъда.
От литературно-естетическа гледна точка Вапцаров с пълно право може да бъде наречен модерен поет. Образът на света и човека, който този филм изгражда, е драмата на конкретния, съвременен поет. Поезията на Вапцаров е борба за едно слово, а човекът ще открие непреходните ценности на съществуването и ще осмисли битието си през напрегнатото търсене на духа на нравствени ориентири, противопоставящи се на инертното и безлично съществуване. Този филм представлява една своебразна енциклопедия на житейския път на Вапцаров, която олицетворява дълбоката същност на творчеството му.